Международната рейтингова агенция Fitch Ratings повиши перспективата от стабилна на положителна пред дългосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута. Рейтингът ‘BBB’ се потвърждава, съобщи Министерството на финансите..
Според рейтинговата агенция краткосрочните негативни рискове, произлизащи от пандемията и несигурният резултат от изборите – без да се конкретизира, какво визира Fitch с „несигурен резултат“ – до голяма степен се компенсират от перспективите за значително финансиране от ЕС и ангажираността за макроикономическа и фискална стабилност, подкрепена от дългосрочното функциониране на режим на паричен съвет и участието на България в Механизма на обменните валутни курсове II (ERM II).
Припомняме, България ще бъде един от основните бенефициенти на трансфери от ЕС през следващите години, включително 16,6 млрд. евро (27 % от БВП за 2020 г.) през следващата многогодишна финансова рамка (2021-2027 г.) и 7,5 млрд. евро (12 % от БВП) безвъзмездни средства от ЕС по механизма следващо поколение (NGEU).
Въпреки предизвикателството да се усвои толкова голямо количество средства, Fitch Ratings вярва, че това ще повиши икономическия растеж от прогнозираните 3 % през 2021 г. на 4-5 % през периода 2022-2025 година.
Въпросът е, че националният план за възстановяване, по който, ако го защитим пред ЕК, ще получим 12 млрд. лева, все още не е готов окончателно и по него има сериозни критики от бизнеса и НПО.
Положителната перспектива отразява намалението на макроикономическите рискове, които произлизат от пандемията с COVID-19, подкрепена от по-устойчива икономика и стабилна рамка на политиката, както и продължаващ постепенен процес към приемане на еврото.
Рейтингът на България е подкрепен от нейните силни външни и фискални баланси и надеждната политическа рамка от членството в ЕС и дългогодишното функциониране на режима на паричен съвет, се казва още в доклада на рейтинговата агенция. Оценката е ограничена от малко по-ниските нива на доход в сравнение с медианата на държавите с рейтинг „BBB“ и неблагоприятните демографски данни, които могат да ограничат растежа и да повлияят на публичните финанси в дългосрочен план. Индикаторите за управление са малко над тези на държавите, избрани за сравнение.
Fitch оценява бюджетния дефицит (на начислена основа) на 4 % от БВП през 2020 г. (в сравнение с медианата от 6,9 % за държавите със сходен рейтинг), повлиян най-вече от свързаните с COVID-19 мерки за разходи от около 3 % от БВП. Изпълнението на приходите надмина ревизираните бюджетни цели, отчасти благодарение на подобрения в събирането на данъци, както и на по-слабо от очакваното икономическо свиване.
Отбелязва се, че основните фактори, които биха могли да доведат до повишаване на рейтинга, са:
- напредък към присъединяването към еврозоната;
- подобряване на потенциала за растеж на икономиката, водещо до по-бързо сближаване на нивата на доходите до това на държавите с по-висок рейтинг.
От друга страна Факторите, които биха могли да доведат до понижаване на рейтинга, са:
- неблагоприятни политически развития, които да намалят доверието в икономическото възстановяване;
- продължително нарастване на публичния дълг;
- материализиране на условни задължения в баланса на държавния бюджет или по-слаби перспективи за растеж.
В свой коментар преди време, колумнистът на ИЖ проф. Гарабед Минасян анализира дейността на рейтинговите агенции и спецификите на техните прогнози. Предлагаме заключението на текста:
Оценките на световните КРО са инвестиционно информативни, те следва да се следят и да се отчитат от макроикономическото управление. КРО нямат претенциите и капацитета да анализират факторите за икономически растеж, нито да оценяват степента на достигнато социално-икономическо развитие. Оценките на КРО следва да се приемат адекватно – не като одобрение или неодобрение на провежданата икономическа политика, а като степенуване на риска при търговия със съответни ценни книжа. Към 2020 г. Италия има идентичен кредитен рейтинг с България, но това не означава, че двете страни са на еднаква степен на социално-икономическо развитие. При това консолидираният брутен държавен дълг в Италия е 135% от БВП за 2019 г. (по Eurostat), докато същият показател за България е 20%! Има определен кръг от показатели, които влияят върху формирането на кредитния рейтинг и те не са идентични с показателите, които специфицират степента на достигнато социално-икономическо развитие.
Няма универсални социално-икономически показатели, които да могат да се използват за универсални цели. Компетентната социално-икономическа оценка предполага наличие на аналитична компетентност, знание и добросъвестност.
Съобщението на Fitch предизвика живо включване по фейсбук на премиера Борисов, който „в ефир“ обсъди с финансовия министър Ананиев новината. Както и когато двамата обсъждаха доклада на Мудис за България, това стана сред природата. Само че вместо гората, сега фон на разговора бяха зелени поляни.
Очаквано, Борисов акцентира на формулировката на агенцията „несигурният резултат от изборите“, като според тълкуванието му това означава, че не бива да има политическа промяна, защото това крие рискове.
