През последните седмици на август продължава повишението на хранителните стоки, които заемат почти една трета от потребителската кошница и поддържат общите потребителски цени нагоре. Според браншовите организации (хлебопроизводители, млекопроизводители, животновъди) повишението на цените е неизбежно, защото нарастването на цените на енергоносителите и транспортът пряко кореспондира с нарастването на производствените разходи.
Нарастват обаче стоките от първа необходимост, които имат по-високи нормативни разходи в потребителската кошница за издръжка на живота. В условия на пандемия за домакинствата, особено за тези с ограничено потребление, това означава, че домакинският бюджет ще бъде насочен основно за храна, поддържане на дома и транспорт, от което следва, че ще се ограничат разходите пера за други групи. Затова усещането при тези домакинства е за по-висока инфлация и реален спад на покупателната възможност.
Това са сред изводите на проучването на КНСБ за изменението на цените на 32 хранителни и нехранителни стоки от първа необходимост, проведено в периода 26 август – 1 септември.
Наблюдавани са постоянни търговски обекти, включени в извадката от тримесечното наблюдение за заплата за издръжка. Регистрират се най-ниската и най-високата цена от една и съща стокова позиция за фиксирания период на наблюдение. Получените данни са осреднени на национално ниво.
Въз основа на получената и обобщена информация синдикатът прави следните коментари:
- Драстично нарастване се наблюдава при слънчогледовото олио, като за едногодишен период е с 43%. По-ускореното нарастване на слънчогледовото олио започна още през месец март, следствие от по-слабата реколта и влиянието на международните борси, където се отчита драстичното покачване на котировките на суровото слънчогледово масло. Средната цена на слънчогледовото олио е 3,86 лв., при 2,70 лв. през септември 2020 г. В област Кюстендил средната цени на слънчогледовото олио е 3,88 лв. и надхвърля средните за страна, при това е област с размер на средната работна заплата по-нисък от средната за страната с 33%. Това означава, че ако със средната заплата за страната могат да се закупят 390 литра олио, то със средните заплати в Кюстендил могат да се закупят съответно 259 литра олио, или с 1,5 пъти по-малко. С най-висока стойност на средната цена се регистрира в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв.
- Регистрира се увеличение на цените при хлебните изделия. Хляб“Добруджа“ нараства с 4.2%, при това килограм пшенично брашно отчита ръст със 7.3%. Средната цена на килограм хляб “Добруджа“ достига 1,72 лв., при 1,65 лв. преди година. Независимо от предвижданото възстановяване на производството на пшеница през 2021 г., изкупните цени на пшеницата в България остават сравнително високи, отразявайки развитието на международните пазари. Прогнозите на основните международни анализатори сочат продължаващо нарастване на глобалното потребление на зърнени култури през 2021/22 г., в т. ч. и на пшеница, което ще възпрепятства по-осезаемо понижение на цените. Наред с това хлебопроизводителите заявяват повишаване през септември на цените на хляба с минимум 10 ст., следствие от повишаване цените на енергоносителите. Очакванията са цената на килограм хляб в края на годината да достигнат около 1,80- 2 лв.
Анализът на динамиката на цените на хляб и зърнени храни, показва че за периода юли 2010 – юли 2021 г. нараства с 33,4%, при това общите равнища нарастват с 19.3%. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва нарастването на общите ценови нива.
- Цените на някои зеленчуци бележат значително нарастване за годишен период. При това, нараства цената на зеленчуци, характерни за сезона със силно потребление, в предвид подготовката на домашни зимнини, които присъстват в традициите на българските домакинства. Драстично нарастване се наблюдава при:.
- Краставици – 35.8%;
- Домати – 17.7%;
- Пипер червен – 23.7%;
- Зеле – с 18.0%;
- Моркови – с 17.1%;
- Картофи – ръст с 6.2%;
- Фасул зрял – 7.4%.
4. Ръст на цените се наблюдава и при плодовете. Най-търсения плод за есенния сезон – прасковата, в търговската мрежа се предлага с 24.1% по-висока цена в сравнение с м. септември 2020 г. Средната цена е от 3,30 лв. при 2,66 лв. през 2020 г. Най-високи стойности се регистрират в Добрич – 4,49 лв., Бургас – 4,30 лв., Пловдив -4,10 лв.
5. При останалите хранителни стоки се наблюдава леки колебания нагоре и задържане на цените при някои от тях. От местните продукти значително нарастване се наблюдава при цената на пиле със 7.5%, сухи колбаси с 4.0%.
6. Възходящ тренд се отчита и при горивата за ЛТС. Цените за литър Бензин А-95 нараства с 26.8%, а дизел с 25.4%. Средната цена на литър Бензин А-95 и на дизел е от 2.27 лв.
Сред изводите, които прави изследването е това, че темповете на изменение на жизнено необходими хранителни стоки, както и на енергоносителите и горива ще продължават да диктуват ръста на общото ценово равнище. Тревожен е фактът, че темпът на нарастване на цените на производител достига до 13.6% през м. юли. Това са индикации за продължаващ ръст на потребителските цени, който ще зависи и от поведението на стопанските субекти.
Възможно е да се допусне, че бизнесът ще има възможност да поеме тези изменения, след като през пандемичната 2020 г. при намаление на цените на природния газ и транспорта нямаше драстично намаление на цените на стоки и услуги от първа необходимост.
Изтъква се, че важен фактор за нарастване на потребителската инфлация е нарастването на вътрешното потребление и платежоспособност на българското население. Факт е че, средните работни заплати за страната нарастват с 14.1% за едногодишен период, но едва 30% от наетите лица получават средна и над средната за страната (1525 лв.).
Минималната работна заплата нараства от началото на годината с 6.6%, но с повишаване на инфлацията на жизнено важни стоки и услуги, този ръст съвсем не е достатъчен за да се запази покупателната способност на около 502 хил. (23.4%) наети лица на МРЗ.
Увеличението на цените на електро и топлоенергията ще окажат пряко влияние за нарастване на издръжката на живота от по-високите разходи за поддържането на жилището, а именно от по-високите сметки за ток, парно, вода. През летните месеци тези разходи са по-малки, но не трябва да се забравя, че през този период домакинствата заделят средства от семейния бюджет, за да поемат сметките си през зимния период.
Прогнозата на КНСБ е, че ще продължи да нараства издръжката на живота и оттам и заплата за издръжка. Очакванията са в края на годината заплатата за издръжка за тричленно домакинство (2 възрастни +1 дете) да достигне ръст с около 4-5%. Това означава, че всеки от двамата възрастни в това домакинство трябва да получават трудово възнаграждение не по-ниско от 1300 -1350 лв.
Обобщава се, че сред основните фактори за растежа на цените е драстичният скок на цените на петрола и на природния газ на международните борси. Тази тенденция се наблюдава и в останалите развити икономики. Годишната инфлация в Еврозоната се очаква за август 2021 г. да бъде 3% спрямо 2.2% към юли, показват предварителните данни на Евростат. Това е рекордна инфлация за последните близо 10 години. Основната причина за високата инфлация са енергийните продукти, които за година поскъпват с 15.4%. Но в значително по-умерени граници е повишението на цените на храните, алкохола и цигарите с 2%, и на услугите с 1.1%.
