На днешното си заседание правителството прие решение, с които одобрява Националния план за възстановяване и устойчивост на България.
Възлага се на вицепремиера Атанас Пеканов да го представи на Европейската комисия в съответствие изискванията на Регламент (ЕС) 2021/241. Това по предварителна информация ще стане утре, 15 октомври.
Изтъква се, че при преработката на първоначалния вариант, изготвен от кабинета на ГЕРБ са били проведени повече от 70 срещи с представители на институциите на службите на Европейската комисия, посланици, представители на международни институции в страната, представители на гражданското общество, Националния съвет за тристранно сътрудничество, работодатели и синдикати, както и на Икономическия и социален съвет.
Изпратен е бил проект на ЕК на 21 юли 2021 г., в резултат на което в периода септември – октомври 2021 г. са били проведени новипреговори по политически и технически теми и въпроси.
В резултат на направените консултации е постигната висока степен на съгласуваност на документа с ЕК.
Предложеният вариант на Плана предвижда 59 инвестиции и 46 реформи, както и редица промени в над половината от заложените преди това проекти.
Припомняме, сред основните проблеми бе липсата на изискваната от ЕК дата за затваряне на въглищните централи. В крайна сметка служебният кабинет определи две дати – 2038 и 2040 година, като надеждата е да се споразумеем за по-късната.
Ключови промени спрямо предишните версии на проекта на План включват:
• Значително засилване на фокуса върху декарбонизация;
• Засилена подкрепа за бизнеса, при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа;
• Засилен инвестиционен фокус в социалната сфера (образование, здравеопазване, социална подкрепа);
• 13 нови инвестиционни проекта;
• Реформи в сферата на здравеопазването, електромобилността, социалната сфера, върховенството на закона и правосъдието, бизнес средата и енергетиката.
Планът полага основите за зелена и цифрова трансформация на икономиката в контекста на амбициозните цели на Зелената сделка. Зеленият преход заема водещо място в Плана, като концентрира 45.8% от общите предвидени разходи.
Дигитализацията също присъства над изискуемите по Регламент 20%, като формира 22.5% от общите предвидени разходи.
