Българското правителство е необходимо да възприеме по-амбициозни мерки за декарбонизация, включително:
- възможно най-ранно затваряне на въглищните електроцентрали преди 2030 г.;
- изграждане на устойчива енергийна инфраструктура и разширяване дела на ВЕИ мощностите;
- насърчаване на инвестициите в иновативни технологии за намаляване на въглеродния отпечатък в транспорта, индустрията и сградите;
- премахване на правните и административните бариери за децентрализацията на енергийната система и овластяването на гражданите като основни участници на пазара.
Това са част от изводите на най-новия анализ на Центъра за изследване на демокрацията, представен по време на международна онлайн конференция на тема Устойчиво възстановяване и дългосрочна декарбонизация в Югоизточна Европа, проведена на 16 декември 2021 г.
В дискусията взимат участие експерти от Белгия, България, , Гърция, Румъния и Унгария, сред които Мишел Корнет, консултант по енергетика и климат, Климакт, д-р Ласло Сабо, директор на Регионалния център за изследване на енергийната политика, Будапеща, д-р Раду Дудау, съосновател и директор на Групата за енергийна политика, Букурещ, и проф. Димитри Лалас, старши съветник, FACETS, Атина.
По думите на д-р Ласло Сабо, изкуственото замразяване на енергийните цени в крайна сметка струва много повече на обществото. Според него най-изгодният начин за декарбонизация е чрез масираното въвеждане на ВЕИ централи в електроенергийния микс.
По-ускорената интеграция на ВЕИ в системата води като цяло до по-ниски цени, особено в по-амбициозните сценарии за поетапно премахване на въглищата. Тъй като се очаква цените на енергийните ресурси да останат високи през следващото десетилетие, разходите за държавна подкрепа (примерно под формата на търгове), биха били минимални. Това изисква държавните приходи от продажбата на квоти на въглеродни емисии на европейския пазар да бъдат насочени към подкрепа на нови ВЕИ проекти, навлизането на иновативни технологични решения за намаляване на емисиите в различни сектори и за прилагана на гъвкави финансови инструменти, насочени към подкрепата за децентрализацията на малкия бизнес и домакинствата.
От своя страна проф. Димитри Лалас изтъква, че декарбонизацията в Югоизточна Европа няма алтернатива, въпросът е колко бързо и по какъв начин ще я постигнем.
В анализа се подчертава, че дългосрочната визия за енергийните и климатичните политики на България трябва да обърне сериозно внимание на един от най-големите структурни рискове пред енергийната сигурност на страната: енергийната бедност. Децентрализацията на енергийната система и включването на уязвимите потребители като активни участници в прехода може да бъде сред основните фактори за намаляването на енергийната бедност.
Отчита се още, че България трябва да завърши своята газова диверсификация и да подобри сигурността на доставките, включително чрез интегриране на газовите пазари в Югоизточна Европа, както и да избегне дългосрочно заключване в използването на природен газ, отклонявайки жизненоважни финансови ресурси от проекти за нисковъглеродна трансформация на икономиката.
За подобряване на сигурността на електроенергийните доставки и по-лесното интегриране на ВЕИ в електроенергийната система, Националният план за възстановяване и устойчивост трябва приоритетно да инвестира в развитието на интелигентни електроразпределителни мрежи. Необходимо е да се реализира и потенциалът на страната за алтернативни технологии за производство на електроенергия от възобновяема енергия, включително офшорни вятърни централи в Черно море.
България ще трябва да вземе отлагани от десетилетия стратегически решения относно управлението на енергийния сектор, ако желае да изпълни ангажиментите си по Европейския зелен пакт. Това включва:
- Дефиниране на цели за енергийната сигурност и климатичните промени до 2030 и 2050 г. Сегашните национални стратегически документи са нереализуеми, лошо съгласувани и противоречат на приоритетите на ЕС, макар че разчитат предимно на европейско финансиране за изпълнението им.
- Определяне на дата за отказ от въглищата преди 2030 г. и начертаване на ясни планове за прехода на въглищните райони.
- Ясно дефиниране зависимостта от изкопаеми горива от Русия като основен дългосрочен риск за енергийната сигурност на страната.
- Поставянето на първо място в енергийната и климатичната политика на уязвимите български потребители. Всички решения относно енергийната сигурност и климатичните промени следва да бъдат ясно обвързани с преодоляването на енергийната бедност в рамките на една по-широка стратегия за икономическо развитие.
