Необходим е ускорен ръст на минималната работна заплата. За първи път от 10 години работещите с такъв доход губят покупателна способност заради ускорената инфлация. На фона на останалите европейци пък с тази заплата българинът може да си позволи най-малко.
Това са заключенията на президента на КНСБ Пламен Димитров и директора на Института за социални и синдикални изследвания Любослав Костов, съобщени по време на организиран от конфедерацията онлайн Дискусионен форум “Достойна минимална работна заплата за ограничаване на евтиния труд”.
КНСБ продължава да настоява за ръст на минималната работна заплата, по-висок от заявения от правителството. Напълно постижимо е тя да стане 730 лева през тази година, дори втората стъпка да е от 1 юли, заедно с предвидената актуализация на бюджета, изтъква Пламен Димитров. Това би бил компромис между настояването на КНСБ минималната заплата да стане 750 лв. през 2022 г. и анонсът на финансовото министерство, че в бюджета ще бъде заложено да е 710 лв.
По думите на Димитров твърденията, че ръстът на минималната работна заплата ще унищожи работните места, които са по-малко продуктивни, като по този начин ще блокира работниците, по-специално нискоквалифицираните при намирането на работа, отдавна не се потвърждават.
Няма никакви емпирични доказателства, че увеличението на минималната работна заплата намалява заетостта на нискоквалифицираните работници, а дори е обратното – в годините, в които тя расте и става по-голям процент от средната, заетостта на нискоквалифицираните работници се увеличава.
През 2009 година и 2011 година има замразяване на минималната работна, тогава коефициентът на заетост на тази група бележи спад и достига 36,2 на сто. След повишението в периода 2013-2020 година непрекъснато расте коефициентът на заетост и достига до 51,2 през 2019 година.
Минималната заплата трябва да стигне заплатата на издръжка, така че да няма работещ беден. Това е стратегически въпрос, въпрос от политическа значимост за бъдещето на демократичния процес. “Ако работещите не връзват двата края, значи нещо не е наред”, заяви Пламен Димитров.
Той и Любослав Костов представиха данни, които показват необходимостта от ускорен ръст на минималната заплата. С такава заплата, според последните посочени данни от финансовото министерство, са 870 хил. българи.
Данни сочат, че въпреки последователно нарастване на минималната заплата у нас, нейният размер остава на най-ниски нива в сравнение с държавите членки на ЕС. В сравнение с балканските страни пък последното място заема Албания (245 евро) и Черна гора (331 евро), след нея се нарежда България (332 евро).
Размерът на минималната заплата в Германия е 4,8 пъти по-висок от този в България, в Полша – 1,9 пъти, в Румъния – 1,4 пъти. Освен това темпът на нарастване на МРЗ в България значително изостава в сравнение с някои от новите държави членки на ЕС-27.
Измерването на реалната покупателна способност показва, че ценовите различия между България и останалите страни от ЕС не са достатъчни, за да се обясни ниското равнище на минималната заплата у нас. Напротив, цените в България все повече се доближават до средните европейски равнища, а минималните заплати продължават да бъдат на най-ниски нива, посочи Любослав Костов.
В България с нетна минимална заплата може да се закупи 6 пъти по-малко литра мляко от нетната МРЗ в Германия, около 2 пъти по-малко хляб и 3 пъти по-малко ориз. За да достигнем покупателната способност на жизнено важни хранителни продукти на Румъния, трябва нетната минимална заплата в България да се увеличи с 35% и да бъде 350 евро. Това означава, че брутната МРЗ трябва да достигне до 900 лв., за да се доближим до покупателната способност на тази в Румъния.
За да стигнем покупателната способност на нетния минимален доход в Германия пък у нас минималната заплата след облагане трябва е 896 евро. Това е 247% повече спрямо настоящата МРЗ у нас.
В програмата на правителството се предвижда в рамките на 12 месеца да бъде изготвена стратегия по доходите на страната с активното участие на социалните партньори, заяви от своя страна Петър Начев, директор на дирекция “Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции” в социалното министерство.
Той изтъква, че във ведомството са наясно, че минимална работна заплата от 710 лева не решава изцяло въпросите, свързани с нейното социално значение, но тя е съобразена и с икономическата реалност в страната. Факт е, че в момента бизнесите също изпитват затруднения, свързани с преодоляване на ковид кризата и нарастване на инфлацията, коментира той. По думите му ролята на минималната заплата през годините варира и през следващите години трябва да получим отговор на въпроса дали тя ще има избутваща роля за останалите доходи или ще ги следва.
