Вече близо две десетилетия Институтът за пазарна икономика (ИПИ) изготвя Алтернативен държавен бюджет. Бюджетът на ИПИ традиционно залага на ниските данъци, смелите реформи и по-малката намеса на държавата в икономиката. Сега сме в извънредна ситуация: новата година започна без приет бюджет, като основни параметри от бюджета за миналата година бяха удължени с три месеца, припомнят от института.
Досега алтернативният бюджет на ИПИ винаги е стъпвал на предложената от управляващите финансова рамка. Тази година за пръв път се предлага рамка от фискални политики, която е правена “на чисто” – без да се коментират в детайл правителствените разчети (които не са готови), насочва се вниманието към реформи, необходими за ускоряване на икономическия растеж.
Алтернативата на ИПИ представя идеи за по-ниски данъци, по-ефективни публични разходи и повече свобода със съществено макроикономическо значение, които могат да променят страната. През новата 2022 г. икономическите политики трябва да се върнат към дългосрочните предизвикателства на растежа и развитието, оставяйки краткосрочните “корона” мерки, помощи и субсидии в миналото.
С Алтернативния си бюджет ИПИ предлага:
Насърчаване на инвестициите – нулев данък за реинвестираната печалба (100% амортизация в първата година за инвестиции в машини, съоръжения, оборудва и нови технологии). Това е мощен стимул за нови инвестиции и реинвестиране на печалбите. Инвестициите са основен фактор за разширяване на производствения потенциал на икономиката в дългосрочен план. Те са нужни за дългосрочна трансформация в посока висока продуктивност и повишаване на добавената стойност. България цяло десетилетие е с едни от най-ниските нива на инвестиции в ЦИЕ – под 20% от БВП, при 22% средно за ЦИЕ и около 26-29% в най-успешните и бързорастящи икономики в региона. Привличането на нови инвеститори е ключов фактор за технологично обновление и позициониране на глобалните пазари. Същевременно, вече установени, успешни и печеливши в страната местни и чуждестранни компании в момента разпределят над 10 милиарда лева дивиденти годишно – част от тези средства ще бъдат реинвестирани при предлаганите стимули и ще разширят потенциала на доказано конкурентоспособни предприемачи.
Намаление на осигурителната тежест – намаление на осигурителните вноски с 12 процентни пункта. В резултат се очаква ръст на нетните доходи на работещите с около 25% спрямо 2021 година, т.е. в домакинствата ще останат с 5.3 милиарда лева по-висок разполагаем доход. В допълнение, от ИПИ очакват увеличение на заетостта в частния сектор на икономиката и изсветляване на заетост, доходи и потребление. Комбинация от стимули като по-ниски осигуровки и по-ефективна работа на приходните администрации може да доведе до много по-добри резултати в намаление на укриването на доходи. Това ще позволи и да се постигнат по-реални нива на социални плащания, вкл. пенсии, майчинство, болнични и др. под. Наскоро обявените предварителни оценки от преброяването потвърди значително намаление на населението в трудоспособна възраст – близо 900 хиляди за десетилетие. Запазване, привличане и развитие на човешките ресурси трябва да е централен фокус на икономическата политика.
Реформи за по-ефективни разходи. Стопанската активност все по-слабо се влияе от вълните на епидемията. Това позволява ресурсът за т.нар. ковид социално-икономически мерки постепенно да се свие и отваря пространство за политики за дългосрочен растеж. Не по-малко важно е заетите и издръжката в публичния сектор да следват демографските тенденции. При значителното намаление на трудоспособното население публичния сектор не може да остане в сегашния си размер и трябва да се намалява като се свиват приоритетно неефективни разходи и структури. Предлага се да се върнат в бюджета всички т.нар. „извънбюджетни“ ресурси – вкл. набирателни сметки и „фирми-касички“. Активното, бързо и умно използване на европейски средства, заедно с належащите реформи, позволява да се реализират необходими инвестиционни проекти без това да тежи на местните данъкоплатци. Алтернативният бюджет премахва изцяло бюджетния дефицит като постига намаление на държавния дълг и намалява инфлационния натиск.
Констатациите на ИПИ са, че инвестиционната активност , у нас е значително по-ниска от другите догонващи икономики в ЦИЕ, а преброяването е потвърдило вече известното на пазара – работоспособното население се е свило с 900 хил. за 10 години.
Алтернативният бюджет на ИПИ накратко:
- По-ниски данъци за „двигателите“ на възстановяването и растежа
- Стимули за развитие на човешкия капитал, инвестиции и високи доходи
- Подкрепа за дългосрочна икономическа трансформация към висока производителност
- Съкращаване на неефективни разходи
- Структурни реформи
- Активно, бързо и „умно“ използване на европейските средства
- Бюджетна консолидация в периода на растеж
- Ръст на нетните доходи на заетите с 25% спрямо 2021 г.
- Увеличаване на заетостта в частния сектор
- Над 5,3 милиарда лева по-висок разполагаем доход
- Изсветляване на заетост, доходи и потребление
Прогнозираните от ИПИ средносрочни и дългосрочни ефекти сочат, че през 2030 година България може да е богата европейска страна при:
- Повече инвестиции и по-висока заетост в конкурентоспособни бизнеси
- Развитие на човешкия капитал, увеличаване на производителността и възнагражденията
- Привличане на високотехнологични глобални лидери
- Трансформация на българската икономика
- Структурни реформи с дългосрочен ефект върху качеството на управлението и публичните услуги
- По-ефективно работеща администрация
- социални разходи, насочени към нуждите и подкрепящи устойчиво социално включване, изравняване на възможностите и намаляване на бедността
