В съответствие с приоритетите на ЕС по отношение на енергийната ефективност, България планира да постигне намаляване с 31.67% на крайното енергийно потребление до 2030 г. в сравнение с 2007 г.
Това е заявил министърът на енергетиката Александър Николов в изказването си по време на неформалното заседание на енергийните министри, което се провежда в Амиен, Франция.
По неговите думи, подобряването на енергийната ефективност е ключов стълб на политиката за неутралност на климата на ЕС. Освен че намалява общите разходи за енергия, повишаването на енергийната ефективност насърчава социалното и икономическото развитие, повишава енергийната сигурност, качеството на живот и заетостта, изтъква енергийният министър.
В изказването му е подчертано, че българската страна приветства предложението за признаване на ядрената енергия и природния газ като източници, отговарящи на изискванията за безвъглеродна енергетика. Ние сме уверени, че ядрената енергия, заедно с възобновяемите енергийни източници, ще играе основна роля в бъдещата декарбонизирана енергийна система на ЕС и може да осигури стабилни доставки на енергия на предвидими и достъпни цени в дългосрочен план, подчертава министър Николов.
Той е обърнал внимание и върху необходимостта от подробно планиране на мерките за постигане на климатичните цели на ЕС като ключов фактор за запазване на социалното доверие в зеления преход и на конкурентоспособността на европейската икономика. Мерките следва да осигурят достатъчна гъвкавост на държавите членки за прилагане на онези енергийни технологии и решения, които най-добре отговарят на техните нужди, подчертава още министър Николов.
Огромно предизвикателство, по думите му, е да бъде създаден ефективен и справедлив механизъм за компенсация в разнообразна икономическа зона от 27 държави членки и това изисква по-обширни допълнителни мерки и ресурси на европейско и национално равнище, каза още енергийният министър. Когато се разглежда разпределението на средства между държавите членки, трябва да се вземе предвид брутният национален доход на глава от населението, дела на уязвимите домакинства, както и емисиите на домакинствата от изгарянето на горива.
По отношение на използването на водорода в контекста на европейските цели за декарбонизация, министър Николов е подчертал неговия потенциал като обещаващо решение както в енергетиката, така и в други основни сектори на икономиката. Използването на водорода е алтернатива за сектори, които са трудни за декарбонизиране, като например енергоемки индустрии или транспорт на дълги разстояния, който може да бъде само частично електрифициран, отбелязва Николов. В момента обаче почти 80% от водорода се произвежда чрез реформиране на природен газ и газификация на въглища. Използването на водород, произведен от изкопаеми горива като алтернатива на самите изкопаеми горива предлага много ограничени ползи за околната среда. По думите на енергийния министър, въпреки нарастващия технически и политически фокус върху водорода, той остава нова и все още незряла технология.
За подпомагане на нейното търговско развитие са необходими значителни публични средства, като в този процес обществените нагласи също играят решаваща роля. Използването на пълния потенциал на водорода ще зависи до голяма степен от участието на частния сектор, както и от координирани действия за публично-частни инвестиции за ускоряване развитието на този ресурс на всички нива, коментира Николов.
