В ЕС все още до голяма степен се разчита на изкопаеми горива за цялостното енергийно снабдяване, илюстрирано от съотношението на изкопаемите горива към брутната налична енергия (общото енергийно търсене на държава или регион), коментира Евростат в рамките на свое изследване.
Данните сочат, че през 2020 г. изкопаемите горива съставляват 70% от брутната налична енергия в ЕС, което е спад от 71% през 2019 г. Този процент е намалял значително през последните десетилетия; -13 процентни пункта (п.п.) от 1990 г., първата година, за която са налични данни. Това се дължи най-вече на увеличаването на възобновяемата енергия.
През 2020 г. Малта (97%) е държавата-членка на ЕС с най-висок дял на изкопаемите горива в брутната налична енергия, следвана от Холандия (90%) и Кипър (89%), Ирландия (87%) и Полша (86%) ). Повечето от останалите държави-членки имат дялове между 60% и 85%. Само Швеция (31%), Финландия (41%), Франция (48%), Латвия (57%) и Дания (59%) имат дялове под 60%. България е малко над 60% – 62.86, като е сред страните с най-голямо годишно (сравнявайки 2020 г. с 2019 г.) намаление на дела на изкопаемите горива – 4 п.п..
Само две държави-членки на ЕС са увеличили дела си на изкопаеми горива в брутната налична енергия; Литва (+1 п.п.) и малко по-малко Малта (+0,1 п.п.). Цифрите на Белгия остават същите. Сред останалите страни най-голямото намаление е в Естония (-7 п.п.), Дания (-5 п.п.), следвана от Португалия, Латвия, Испания, България и Люксембург (всичките -4 п.п.).
През последните десет години всички държави-членки на ЕС са регистрирали спад в дела си на изкопаеми горива в брутната налична енергия. Най-голямото намаление е измерено в Естония (от 91% през 2010 г. до 66% през 2020 г.; -25 pp), следвана от Дания (от 81% на 59%; -22 pp) и Финландия (от 57% до 41%; – 16). От друга страна, най-малкото намаление е измерено в Белгия (от 78% на 76%; -2 п.п.), следвана от Германия (от 81% на 78%; -3 п.п.) и Малта (от 100% до 97%; – 3 стр.). България е намалила дела с 12 пп – от 74 на 62%.
