Въпреки заплахата от санкции от страна на Запада, Владимир Путин обяви в понеделник, че Русия признава независимостта на двете сепаратистки републики в източна Украйна. Макар че Европа продължава да бъде първият му финансов партньор, руският президент, предприе през последните години множество стратегически мерки с цел да предпази икономиката на страната си, пише в свой анализ France 24.
Ако Владимир Путин досега се въздържаше от предприемането на масирана военна инвазия в Украйна, то не е заради заплахата от „строги“ санкции на западните страни. Изглежда, че тя оказва много скромно влияние върху процеса на взиманите от него решения. Той вече се сблъска с много наказателни мерки, наложени след анексията на Крим през 2014 година. Това го накара да предприеме през последните години различни инициативи за смекчаване на въздействието на санкциите върху икономиката на неговата страна.
Партньорство с Китай
На 21 май 2014 г., едва два месеца след анексията на Крим, Владимир Путин нанася своя решаващ удар като подписва с Китай исторически газов договор на стойност 400 млрд. долара за срок от 30 години. Макар че преговорите са започнали много преди руското навлизане в Украйна, този договор представлява решаващ стратегически завой в руската политика, според Жан-Франсоа Ди Мелио, финансов експерт и президент на Asia Centre (изследователски институт със седалище в Банкок, който се занимава със социалните проблеми в района).
„Двете страни имат дълготрайно историческо съперничество в Казахстан, Монголия и дори в Сибир, които усложнявант съществено взаимоотношенията им. Но Владимир Путин добре разбира, че развиването на това икономическо партньорство може да му позволи да запази агресивната си позиция по отношение на сферите си на влияние на запад. От своя страна Китай, който въпреки икономическата си мощ остава изолиран, печели съюзник срещу своя американски противник.“
През 2021 г. Пекин и Москва проведоха множество съвместни военни учения, давайки да се разбере, че е възможен военен съюз между двете страни в условията на нарастващо напрежение между тях и САЩ.
Контрол над олигарсите
Независимо от засилващото се икономическо сътрудничество между Русия и Китай през последните години, Европа остава клиент номер едно за Москва. Макар че Германия се съгласи да спре сертифицирането на газопровода Северен поток 2, отстъпвайки пред американския натиск, европейските ръководители предпочитат да прилагат конкретни санкции насочени срещу отделни руски граждани и по-специално срещу тесния кръг олигарси свързани с Кремъл, които притежават значителни финансови активи и недвижимости в Европа.
Все пак, според доктора на икономическите науки Владислав Иноземцев, Кремъл е успял през последните години да контрира тази заплаха. „Още преди инвазията в Украйна Владимир Путин разработи програма за „национализация на елитите“ насочена към поощряването на близките до властта функционери и бизнесмени да намалят зависимостта си от активите си на Запад и да легализират собствеността си в чужбина“, пише в доклада му за Френския институт за международни отношения.
„Тази политика постигна успех. Все по-голяма част от приходите от корупционни практики вече се инвестират в страната и бившите функционери вече не купуват замъци във Франция или яхти в открито море, а вериги магазини, бизнес сгради, заводи и ресторанти в Русия“, продължава изследователят, който смята, че има опасност санкциите срещу руските граждани в Европа да накажат „представителите на руския частен капитал, които са особено критични към управляващия режим“.
Руска финансова система, която заобикаля Swift
Остава най-важният проблем за Владимир Путин – зависимостта му от системата Swift (Обществото за световни междубанкови финансови телекомуникации). САЩ заплашват да преустановят достъпа на Русия до нея в случай на инвазия в Украйна. Тази система за международни разплащания в долари е използвана от практически всички финансови институции в света за трансфер на паричните потоци.
За да се противопостави на възможността тази система да бъде използвана от Вашингтон като средство за натиск, през 2018 г. Русия създаде свой собствен инструмент SPFS (Система за трансфер на финансови съобщения), която вече е свързана с междубанковата китайска мрежа CIPS (Система за междубанкови разплащания на Китай). Естествено това е инструмент, който би предложил алтернатива в случай на изключване на Русия от Swift, но той все още трудно може да съперничи на Swift, обяснява Франсоа Хезбур, специален съветник във Фондацията за стратегически изследвания.
„На пазари, на които транзакциите се правят почти 100% в долари, какъвто е случаят на газа и петрола, е изключително трудно от днес за утре да се откажеш от използването на тази валута“, смята експертът. Той допълва, че при всички положения на Русия ще ѝ е нужно време за адаптиране, за да възстанови транзакциите.
„Държавите могат да оказват известно въздействие върху Swift, но това е наднационална институция, която в голям степен е независима от страните, които я използват. Т.е. това съвсем не е случаят на китайския и руския модел, които, бидейки контролирани от държавата, будят много по-малко доверие и съответно привличат малко партньори“, уточнява Жан-Франсоа Ди Мелио. „Всъщност в това се крие проблемът, когато говорим за изключването на Русия. Такава санкция, решена във Вашингтон и наложена от Swift, може да окаже негативно въздействие върху имиджа на мрежата като такава“.
След анексията на Крим САЩ многократно заявяваха, че са готови да изключат Москва от Swift, но досега така и не пристъпиха към изпълнението на заплахата си.
Превод Георги Саулов
