На 24/02/2022 г., в 5 часа московско време (4 часа украинско) руската армия вероломно нападна Украйна, в стил Хитлер 1939 г.
В този контекст е любопитно състоянието на икономиките на Русия и Украйна, при сравнителна съпоставка с икономиката на България. Подобен (макар и условен) паралел в немалка степен подсказва наличието на прикрити сенчести подбуди и основания.
- Информационен източник
Съществуващите международни икономически организации, в които членуват трите изброени по-горе страни, поддържат съпоставима информационна база по основни макроикономически показатели, които дават представа за междустрановите икономически особености. Такива международни организации са Международният валутен фонд (МВФ), Световната банка (СБ), ООН.
За целите на настоящата междустранова съпоставка са използвани основно данни, предоставяни от МВФ за периода след 2000 г. Проследява се динамиката на БВП на човек от населението в текущи USD, както и средногодишната инфлация. Ползваната информация е актуализирана от МВФ на 31.10.2021 г. (последна към момента), към която дата е компилирана отчетна информация до 2020 г. включително, както и е направена (от МВФ) прогноза до 2026 г.
2. БВП на човек от населението
На Фигура 1 е представено изменението на БВП на човек от населението в трите страни, оценен в текущи USD (по данни от МВФ).
Икономиката на Русия е минерално-ресурсна, поради което БВП на човек от населението се влияе от конюнктурни изменения и динамиката й е непостоянна. Приведената информация е в текущи USD, т.е. индикаторът зависи и от текущия валутен курс, върху който Централната банка може да окаже въздействие чрез провеждане на целенасочена валутна политика. Такава валутна политика видимо е провеждана, предвид натрупания висок размер на международните валутни резерви на Централната банка на Руската федерация (около 600 млрд.USD, т.е. примерно 9 пъти по-голям от произвеждания годишен БВП в България).
Икономическа криза през 2007-2008 г. въздейства негативно и върху трите страни. Логично в България, като страна-членка на ЕС, свиването на икономиката е най-слабо. Спадът на БВП (по съпоставими данни, МВФ) през 2009 г. в България е 3,4%, в Русия – 7,8%, в Украйна – 15,1%.
Последвалото икономическо възстановяване и подем се свързва с повишаване на цените на минерални ресурси на международните пазари и се отразява благоприятно на Русия. По това време цените на производител у нас се повишават с повече от една пета в рамките на две години. Тази благоприятна ресурсна конюнктура не продължава дълго, настъпва проблем с политическия обрат в Украйна през 2014 г. и за две години (2014-2015 г.) БВП на човек от населението в Русия спада с 42% и малко повече (с 46%) в Украйна. В последвалите години икономическият растеж поема относително нормален възходящ тренд.
България традиционно изостава по БВП на човек от населението от Русия. Показателно е обаче, че към 2020 г. вече се достига до изравняване между двете страни по посочения показател. Предвижданията на МВФ (към октомври 2021 г.) дават предимство на България по динамиката на този важен и определящ за благополучието на населението показател до 2026 г. В съответствие с прогнозите на МВФ БВП на човек от населението в текущи USD в България през 2026 г. се очаква да бъде с 67% по-висок спрямо този през 2020 г., докато предвиждането за прираст на показателя в Русия е 32%. Същевременно в Украйна се очаква показателят да нарастне с 92%. Иначе казано, МВФ предвижда в следващи шест години (след 2020 г.) съотношенията между прираста на БВП на човек от населението в текущи USD в Русия, България и Украйна да бъде примерно в рамките на 1:2:3!
България със своите оскъдни минерални суровини и богатства, е най-бедната страна в ЕС по БВП на човек от населението (измерен в текущи EUR). Русия, с несметните си минерални ресурси, се изравнява с България по посочения основен макроикономически показател към 2020 г., а МВФ предвижда (към октомври 2021 г.) да изостане чувствително от България в следващите 5-6 години!
3. Инфлация
Друг основен макроикономически показател, наблюдаван от МВФ, е инфлацията (Фигура 2)[1].
Най-нисък инфлационен индекс за последните две десетилетия се поддържа в България. Такова състояние е очаквано, доколкото България поддържа паричен съвет с фиксирана местна валута към EUR, а Европейската централна банка се придържа плътно към изискването инфлацията в еврозоната да не прехвърля 2% годишно (но и да не е много по-ниска от 2%). Инфлацията в Русия систематично превишава тази в България за разглеждания период, в отделни години дори чувствително. Най-висока е средногодишната инфлация в Украйна.
Прирастът на потребителските цени в Русия и Украйна е чувствителен към кризисни ситуации, по-специално както спрямо финансово-икономическата криза от 2007-2008 г., така и спрямо събитията в Украйна през 2014 г.
Може да се говори за относителна икономическа нормализация за периода 2015-2021 г. За тези 6 години обезценката и на двете валути (руската рубла и украинската хривна) спрямо EUR (респективно BGN) е примерно около една трета. Подобна валутна обезценка подпомага износа, респ. икономическата динамика.
Средногодишната инфлация в България за 2000-2020 г. е около 4%, докато в Русия е 10%, а в Украйна 12%. Икономическата теория приема годишна инфлация от неповече от 4% за икономически допустима, докато по-високите равнища се оценяват като неблагоприятни за финансовата стабилност и въздържащи устойчивия икономически растеж.
В своята прогноза от 31.10.2021 г. МВФ предвижда средногодишната инфлация за 2021-2026 г. в България да е 2%, в Русия да е 4,5%, а в Украйна 6,3%.
Съществено е кои слоеве от населението понасят по-голяма инфлационна тежест. Този въпрос корелира със степента на разслоение на обществото, чийто популярен измерител е т.нар. коефициент на Gini. Той е между нула и единица, като по-големите й стойности съответстват на по-голямо социално разслоение и обратно.
СБ има практика да измерва коефициента на Gini за почти всички страни в света. Оценките на СБ показват, че към края на втората декада на ХХI в. сред трите страни най-голямо е социалното разслоение в България (около 41%), по-малко в Русия (около 39%) и най-малко в Украйна (около 26%). България се откроява с най-голямо социално разслоение и в ЕС.
Приведената информация показва, че социално-икономическите трудности в Украйна са разпределени по-социално справедливо, отколкото в Русия и България.
4. Прогнозни корекции
Последните към момента прогнози на МВФ (направени преди 24.02.2022 г., т.е. преди старта на военната агресия на Русия спрямо Украйна) са вече напълно невалидни.
Независимо от края на войната, Русия се очертава като икономически най-пострадавшата страна както поради твърдите, опустошителни и поне средносрочни повсеместни икономически санкции, така и поради колосалните репарации, които вероятно ще трябва да издължи.
Украйна ще получи мащабна финансово-икономическа подкрепа от развитите икономики, а и не само от тях, поради което нейното възстановяване се очертава да бъде относително по-безболезнено въпреки колосалните материални поражения от войната.
Ако не се допусне географско разширяване на военните действия, финансово-икономическите поражения на България вероятно ще са значително по-малки и преодолими в сравнение с воюващите страни.
5. Заключение
Приведените макроикономически съпоставки показват, че в икономически контекст диктаторският режим в Русия не е в състояние да конкурира успешно демократичните режими. България печели безусловно от членството си в ЕС. С насочването си към демократични преобразования след 2014 г., Украйна съумява да ускори икономическата си динамика, а прогнозите на МВФ непосредствено преди войната дават значително предимство за по-чувствително нарастване на икономическата й динамика.
По всичко изглежда, че икономиката на Русия ще понесе тежко последствията от войната. Може да се предполага, че едно от неявните подбуди за възникването на военния конфликт е бил стремежът на политическото ръководство на Русия да съинтегрира икономически Украйна с оглед решаване на своите собствени икономически проблеми. На този етап подобен ефект се очертава като невероятен.
[1] Данните за България са за Хармонизиран индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който се оценява от Eurostat (HICP).
