Войната, която Русия води в Украйна, ускорява процеса на деглобализация. Европейците разбират все по-добре, че тяхната сигурност е все повече свързана с наличието на икономическа независимост, пише RFI.
Този процес се вижда най-добре в европейската страна, която в най-голяма степен е обърната към чужбина. Говорим за Германия и нейния огромен търговски излишък, който предизвиква завист в целия свят. Германският канцлер Олаф Шолц иска възможно най-бързо да се отърве от зависимостта си от руските енергийни суровини – въглищата, петрола и преди всичко газа – особено разрушителна в условията на войната. Това е завой на 1800 от доктрината „Wandel durch Handel“ (промяна чрез търговия). Тя беше възприета от всичките му предшественици след обединението на Германия. Те бяха убедени, че търговията може да смекчи и най-жестоките политически режими. Като например този в Китай, където германците продават огромно количество автомобили, машини и съоръжения, или този в Русия, най-големият им доставчик на природен газ. Тази теория за търговията в името на мира не е новост. Тя беше издигната в начаото та XX-и век от английския писател, публицист и парламентарист от Лейбъристката партия Норман Ейнджъл, но беше бързо пометена от Първата световна война, която сложи грубо край на зараждащата се глобализация в икономиката.
В началото на XXI-ви век първото предупреждение дойде с пандемията
Европейците, както и много други страни, разбраха, че зависят от вноса от чужбина на множество продукти, които се превърнаха в жизненоважни като маските, ръкавиците, полупроводниците, ваксините. Страните с развита фармацевтична промишленост бяха първите, които успяха да произведат ваксини и по този начин да предпазят населението си. Бяха преоткрити ползите от произведеното у дома.
Стойностните вериги бяха възхвалявани от привържениците на глобализацията, защото направиха производството на стоки по-ефективно и следователно по-евтино за крайния потребител. Те обаче се оказаха уязвими в условията на блокиране на морския транспорт и контрапродуктивни в условията на криза. Пандемията, а сега и войната, направиха очевидни някои истини, които други страни бяха отдавна открили.
Русия, например, направи всичко възможно, за да стане по-автономна след наложените ѝ от Запада санкции през 2014 година
Към това се стреми и Китай. При своето икономическо развитие той винаги е държал сметка за националната си сигурност и суверенитета си. С плана „Made in Сhina 2025“, изработен през 2015 г., Пекин се стреми да разшири гамата и да увеличи съществено дела на продуктите, обработени или произведени в страната. Като реакция на това Доналд Тръмп предприе своя антикитайски търговски кръстоносен поход. В същото време индийският министър-председатл Нарендра Моди направи от „Made in India“ крайъгълен камък на своята икономическа политика.
Отстъплението на глобализацията започна през 2008 година. Тогава търговията представляваше 60% от световния БВП. Финансовата криза обаче удари световния стокообмен и събуди популизма. Оттогава делът на търговията в световния БВП показва тенденция на спад, за да стигне до 50% днес.
Връщаме ли се към автаркията?
Все още не сме стигнали до там. Това решение е прекалено скъпо и от материална гледна точка почти невъзможно. По-голямата част от развитите страни са прекалено зависими от вноса на някои стоки, с които те не разполагат, като петрола например. Но те преразглеждат търговския си стокообмен в светлината на своята сигурност. САЩ поддържат споразумението за свободна търговия със своите съседи Мексико и Канада. За сметка на това Джо Байдън продължава политиката на Тръмп за ограничаване на взаимоотношенията с Китай. От своя страна европейците искат да засилят производствата, които те считат за стратегически и да преразгледат снабдителните си вериги, както и да направят конкретни стъпки, за да могат да се оправят и без руския газ.
Превод Георги Саулов
