Украинските бежанци в Европа вече наброяват 3,8 млн. и техният брой може да се удвои, ако конфликтът придобие траен характер. Как Европейският съюз се мобилизира, за да се справи с този безпрецедентен поток от хора? Какви могат да бъдат икономическите последици от тяхното пребиваване, анализира RFI.
За всеобща изненада Европа, която през 2015 г. се отнесе хладно, дори враждебно, към сирийците, които също бягаха от войната, сега, през 2022 г., стана гостоприемна за украинските си съседи. От тях 60% са в Полша. Големи групи бежанци има и в Молдова, Румъния и Словакия. Много от тях преминават транзит с намерението да се установят в Западна Европа. След изразената спонтанна солидарност от населението, сега е ред на държавата да поеме своята роля, защото семействата и най-вече жените и техните деца очевидно ще останат тук дълги месеци и дори години. Те имат нужда от подслон, изучаване на езика и по възможност от работа, неща, които трябва да бъдат организирани и осъществени от държавата.
Дейности, които изискват огромни разходи, най-вече в страните от Източна Европа
В действителност страните от източния фланг нямат необходимата инфраструктура, за да се справят с проблема. Още преди войната Полша се обяви твърдо срещу миграцията и няма изградена необходимата организация. Молдова, която не е член на Европейския съюз, вече се сблъсква с остра младежка безработица, а икономиката ѝ понася тежко прекратяването на търговските ѝ взаимоотношения с Русия и Украйна. За да подпомогнат тези страни да се справят с бежанската криза, 27-те решиха да отпуснат 10 млрд. евро с цел осигуряването за бежанците на достъп в продължение на една година до здравеопазване, образование и право на работа. Европейската централна банка също даде своя принос. Тя създаде облекчени условия за бежанците да обменят гривните си – украинската национална валута, която се обезцени напълно и повечето банки отказват да я приемат.
Следващото предизвикателство ще бъде улесняването на професионалната интеграция на украинските емигранти
Ако войната придобие придължителен характер, това бързо ще се превърне в настоятелна необходимост. Този източник на работници, преди всичко жени, може обаче да бъде шанс за приемащите страни, които изпитват недостиг на работна сила. Това се отнася в най-голяма степен за Германия и Полша. Преди руската офанзива в Украйна, двете страни се конкурираха в привличането на украински работници. Такъв е и случаят на някои източноевропейски страни, които преживяват тежка демографска криза. Това често се подценява, но Румъния, например, внася работници от Виетнам, Индия и Непал, за да попълни свободните работни места.
В тези страни с недостиг на работна ръка украинските бежанци не само няма да бъдат бреме, но могат да се превърнат в двигател на икономическата активност.
Това се вижда в най-новата история на миграционните кризи. Една от основните причини Израел да се превърне в бурно развиваща се страна е приносът на съветската диаспора. След падането на „желязната завеса“ населението на израелската държава се увели с 15%, след като за 5 години пристигнаха около 600 000 имигранти. След 1975 г. 1,5 млн. виетнамци пристигат в САЩ и дадоха голям принос за увеличаване на взаимоотношенията с тази страна.
Масовите миграционни потоци носят в себе си и определен политически риск. След 2015 г. в Германия голяма сила набра партията на крайната десница „Алтернатива за Германия“. Това влияние се наблюдава не само в районите, в които се установиха най-много бежанци, но и в най-бедните райони. Затова държавната политика, която се провежда спрямо новодошлите трябва да бъде от полза и за районите, в които те се настаняват, призовават икономисти, експерти в областта на миграцията.
Превод Георги Саулов
