Руският милиардер Алишер Усманов е обект на умерени санкции от страна на САЩ. Според Уол Стрийт Джърнал, Вашингтон прилага предпазлив подход спрямо него. Примерът с този олигарх показва трудностите да се оказва натиск върху най-близкото обкръжение на Владимир Путин, извън най-видимите мерки като конфискацията на яхти, пише France 24.
Той е олицетворение едновременно на преследването на руските мултимилиардери и на външните белези на тяхното богатство. Алишер Усманов често е описван като „най-приближения до Владимир Путин олигарх“. От началото на март, в рамките на санкциите срещу Русия, европейските и американските власти поставиха този бизнесмен, считан в продължение на дълго време за най-богатия човек в Русия, в своя черен списък. В резултат на това те сложиха ръка върху на пръв поглед най-драгоценните му вещи.
Но наред с конфискациите, бизнесът продължава. Режимът на санкциите, който Вашингтон наложи срещу Усманов, му позволява въпреки всичко да търгува с останалата част на света все едно нищо не се е случило, пише Уол Стрийт Джърнал. Американският икономически всекидневник е успял да попадне на размяна на електронни писма в рамките на администрацията на Байдън. В тях американските висши чиновници пледират за стратегия на смекчаване на ефекта от санкциите върху този магнат в сферата на желязото и металите като цяло, както и на телекомуникациите.
Блиндиран автомобил и огромна яхта
Алишер Усманов стана въплащение на една шизофрения на международните санкции срещу олигарсите. От една страна трябва да се ударят силно тези, които са обвинявани, че са се обогатили, благодарение на близостта си с Владимир Путин. „Морално е неприемливо да се оставят тези руски богаташи да се възползват от предимствата на западния начин на живот, докато винаги са били близо до руския президент“, обяснява Питър Рътланд, американски професор и автор на книга за руския икономически елит.
Алишер Усманов многократно усети тоягата на санкциите, която се стоварваше върху имуществото му. Луксозният му Мерцедес, оценяван на над 600 000 евро, беше конфискуван на 30 март в Италия. Автомобилът е тежко блиндиран и се счита, че може да устои на едновременната експлозия на две бомби. Смята се, че е използван от Владимир Путин и някои от неговите гости за безопасно придвижване, подчертава Гардиън.
Две седмици по-рано, яхтата на милиардера, чието лично богатсво се оценява на 21 млрд долара преди войната в Украйна, беше задържана в Германия. Това решение на властите не мина незабелязано, тъй като огромната яхта „Дилбар“, четвъртата най-голяма в света с дължина 156 м, от месец затруднява движението в хамбургското пристанище.
Но това не е всичко. Алишер Усманов не може да използва един от двата си частни самолета, а италианските власти конфискуваха една от вилите му, както и пет други автомобила. От своя страна английският футболен клуб Евъртън прекрати договорите си с руския мултимилиардер, който е неговият най-голям спосор.
Тези мерки предизвикаха възмущението на Усманов, който ги квалифицира като „несправедливи и правно необосновани“. Той припомни, че всичките му активи са вложени в британски „тръстове“ – финансови дружества, които се проявяват като легални собственици на имущества – в полза на децата му малко преди началото на войната в Украйна. Така той се оплака, че европейските власти са се насочили към активи, които не му принадлежат. Именно поради тази причина Германия не използва термина „конфискация“ за яхтата „Далбар“ и предпочита да говори за задържане.
„Смекчени“ санкции
Но тези санкции не засягат източниците на доходи на Алишер Усманов. Именно тук се крие основният проблем. Европа реши да се насочи пиоритетно към личните активи на олигарсите. От своя страна обаче Вашингтон иска да санкционира също така предприятията, които този руски икономически елит ръководи. Само че САЩ създадоха щадящ режим на санкции спрямо компаниите, контролирани от Алишер Усманов. Тази маневра показва в каква степен САЩ се страхуват, че прекалената суровост на санкциите може да нанесе косвени щети на западните фирми.
На една фирма се налагат санкции само, ако човекът, който е техен обект, притежава повече от 50%. Вашингтон можеше да направи изключение от това правило за Алишер Усманов, който притежава 49% от холдинга USM, конгломерат от инвестиционни фондове, който е в основата на богатството му. Холдингът притежава 100% от Металоинвест, най-големият руски металургичен комбинат. Освен това управлява инвестициите му в големи компании като Facebook, Twitter, Uber, Airbnb, Xiaomi и др.
Остават още „стотици други дружества“, в които олигархът е мажоритарен собственик, отбелязва Уол Стрийт Джърнал. Но Министарството на финансите на САЩ обяви „общо освобождаване“, позволяващо на всички предприятия собственост на Алишер Усманов да не попадат „засега“ под ударите на санкциите.
„За да преглътнем очевидното, посланието е, че следим внимателно тези предприятия или нещо подобно“, написа отговорен кадър в Министерството на финансите във вътрешен e-mail, споменат от Уол Стрийт Джърнал.
„Никога не съм виждал такъв режим на освобождаване, още по-малко за руски олигарх“, признава пред американския всекидневник Джордж Волошин, специалист по финансовите претъпления.
Но САЩ добре знаят, че опитът да се причини зло на руски олигарх може да се отрази твърде болезнено на останалия свят. През 2018 г. драстичните санкции, наложени от президента Доналд Тръмп срещу руския алуминиев магнат Олег Дерипаска, предизвикаха верижна реакция. Първоначално цените на алуминия скочиха с 15%, след това филиалите на Русал (мултинационалната компания принадлежаща на Дерипаска) в Европа спряха плащанията, поради което много големи партньори на Русал, като Сименс, Мерцедес или Металургичния гиган Рио Тинто, загубиха договори за милиони евро. Вашингтон трябваше спешно да издаде извънредни лицензии, позволяващи на Русал да възобнови нормалната си дейност на межународната арена.
Риск от косвени щети
Администрацията на Байдън не би желала същата история да се повтори с Алишер Усманов, който е едно от главните действащи лица на пазара на желязо и стомана. „Заводи в Тексас, Северна Каролина и Мисисипи зависят от суровините, доставяни от Металинвест“, припомня Уол Стрийт Джърнал.
Санкции срещу Металинвест могат да предизвикат рязък скок в цената на желязото, особено в контекста на ръста на цените на суровините в световен мащаб. Парадоксално това би било от полза за Алишер Усманов, тъй като USM притежава „най-големите запаси от желязо в света“, подчертава сайтът Mining Digital.
САЩ признават, че няма ясна представа за размера на империята на Алишер Усманов. Американската администрация е установила поне 800 фирми, в които руският олигарх има участие. Това прави невъзможно изчисляването на косвените щети, ако Вашингтон забрани на всички американки фирми (включително и от банковата система) да поддържат делови взаимоотношения с безбройните дружества, свързани с милиардера.
През 2019 г., след фиаското на санкциите срещу Олег Дерипаска, специалистите по санкциите като Йошуа Киршенбаум от германския Marshall Fund, предупредиха, че в сегашния си вид арсеналът на американските санкции не позволява да се оказва ефикасен натиск срещу обкръжението на Владимир Путин. Начинът, по който администрацията на Байдън действа предпазливо с Алишер Усманов, показва, че Вашингтон все още не е успял да намери решение на това уравнение. Или, както казва друг представитгел на американското Министерство на финансите в e-mail, цитиран от Уол Стрийт Джърнал, „този начин на действие ни кара да мислим по-скоро за ПР акция, отколкото за реални финансови санкции“.
Превод Георги Саулов
