Министерството на финансите публикува пролетната си макроикономическа прогноза, с която ревизира надолу някои от основните параметри за 2022 година.
Разтежът се забавя, като спрямо предходната прогноза се очакват по-ниски растежи през 2022 и 2023 г., съответно 2.6 и 2.8%.
Това представлява съществено забавяне спрямо отчетеното нарастване от 8% през 2021 г., както и спрямо оценката от предходната прогноза от 3.8%.
Коментира се, че психологическият ефект от военния конфликт генерира значителна несигурност в нагласите на потребителите, а повишението на инфлацията ограничава реалния разполагаем доход на домакинствата и покупателната им способност.
Изтъква се, че инвазията на Русия в Украйна е усложнила допълнително макроикономическата среда всвета и особено в Европа. Реалния растеж на БВП в ЕС ще се забави по линия на по-високи цени, намален износ към Руската федерация и Украйна, отлагане на част от инвестициите поради високата несигурност, забавяне/затруднения на доставки на определени суровини.
От МФ изтъкват, че конфликтът ще се отрази на икономиката чрез ограничаване на покупателната способност на домакинствата от по-високата инфлация, по-ниско външно търсене, което забавя износа, и увеличена несигурност, която ще се отрази в отлагане на частни инвестиции.
В тази връзка се променя и прогнозата за годишната инфлация, като в края на 2022 г. се очаква тя да достигне 10%, а средногодишната – 10.4%.
Средногодишната инфлация през 2023 г. се очаква да бъде 5.1%, като ще продължи да се забавя до 2.7% през 2024 г. и 2.3% през 2025 г.
Също така, през 2022 г. търсенето на кредити ще се забави в сравнение с 2021 г., в съответствие с очакваното влошаване на икономическата ситуация и повишената несигурност. Растежът на вземанията на предприятията ще се забави до 4.6% в края на годината, а този на домакинствата – до 9.9%.
През 2022 г. се очаква дефицитът по текущата сметка на платежния баланс да се увеличи до 2.9% от прогнозния БВП. Основен принос за влошаването ще има по-големият дефицит при търговията със стоки. Той ще отразява както по-високия реален растеж на вноса спрямо износа, така и по-силното нарастване на цените на вноса (движени от поскъпването на енергийните и други суровини.
Единствено положителен ефект върху икономическата активност се очаква да има потокът от бежанци, който ще повлияе положително за увеличението на заетостта в най-голяма степен през 2022 г. Коефициентът на безработица ще следва тенденция на намаление през целия прогнозен период.
Номиналният растеж на доходите от труд в средносрочен хоризонт ще остане висок, но оценките за тяхното реално нарастване са ревизирани надолу, отчитайки инфлационните процеси.
По отношение на международните цени на суровините, допусканията за тяхната динамика се основават на информация за съответните фючърси. Средната цена на суровия петрол тип „Брент“ през 2022 г. се очаква да бъде 100 щ.д. за барел, което съответства на повишение от 42% спрямо предходната година.
В съответствие с пазарните очаквания към момента, през
следващите години се очаква постепенно поевтиняване на суровината до 78.6 долара през 2025 г.
Неенергийните суровини ще поскъпнат средно с 18.9% в доларово изражение през 2022 г. Всички основни групи суровини ще отчетат поскъпване, но по-съществено то се очаква да бъде при торове – 40.5%, метали – 21.3% и храни – 15%. В годините до края на прогнозния период очакванията са за поевтиняване
на всички неенергийни суровини, прогнозират още от МФ.
Финансовото ведомство е разработило и алтернативен сценарии, при който се отчита един от основните рискове от военния конфликт в Украйна, свързан с изостряне на геополитическото напрежение и по-съществено нарушаване на международната търговия, вкл. появата на сериозни затруднения по веригите на доставка.
За страните разположени в по-голяма близост до конфликта, този риск е по-ясно изразен. Затова в алтернативния сценарий е разгледан пряк шок върху външния сектор на икономиката от нарушаване на търговията в региона. Той е представен чрез допускане за невъзможност за осъществяване на част от вноса, по-ниско производство и по-нисък износ.
При суровия петрол се допуска допълнително повишение на цените над представеното в базовия сценарий и задържането им на по-високо ниво в средносрочен план. При природния газ също е заложен допълнителен шок от 30% повишение през 2022 г.
При храните, ограниченото предлагане от страна на Русия и Украйна, най-вече на зърнени и маслодайни култури, ще се отрази в повишение на техните цени, тъй като то само частично би могло да бъде компенсирано от страна на други производители от ЕС, САЩ, Канада и
други държави.
Алтернативните допускания се отразяват в по-висока инфлация, най-вече през 2022 и 2023 г., съответно с 2.9 и 2.2 пр.п. над темпа в основния сценарий.