Анализ на France 24, в превод на Георги Саулов…
Междуправителствената експертна група по климатичните промени (МЕГКП) публикува последната част на своя шести доклад. Целта му е да се определят възможностите за намаляване на темпа за увеличаването на температурите. Те са ясни, липсва политическата воля, казват експертите. Въглеродните емисии трябва да достигнат своя връх след три години и да се задържат на прага на „оцеляването“, който е глобално затопляне от 1,50.
Още един доклад на МЕГКП?
Ако не се занимавате с този проблем, вече е добър знак, че сте чували да се говори за него. Не е само съвпадението, че трансферът на Лионел Меси в ПСЖ, станал в същия ден, в който се появи първата част на доклада (10.08.2021 г.) или нахлуването на руската армия в Украйна станало четири дена преди появата на втората част (28.02.2022 г.) – винаги въпросът за климата е бил оставян на заден план в медийното пространство.
За съвременната климатология този доклад, всяка част на който съдържа няколко хиляди страници, представлява свещена книга. Той предупреждава на всеки 6-8 години за увеличаването на климатичните промени. Предишният датира от 2014 г., като между двата доклада бяха публикувани специални доклади по конкретни теми (за последиците от глобално затопляне с 1,50 през 2018 г.; за засушаването и пустеещите земи и за океаните през 2019 г.)
Първата част на шестия доклад от август обрисува картината на местата с най-големи климатични промени и различните сценарии за тяхното по-нататъшно развитие – от катастрофични до по-малко лоши. Втората част разглежда последиците върху обществото и възможностите за приспособяване: светът е засегнат неравномерно от засушаванията, наводненията, покачването на нивото на водите и всички други последици от глобалното затопляне. Третата част се съсредоточава върху решенията за неговото намаляване и предотвратяването на последствията. През второто шестмесечие на 2022 г. всичко това ще бъде обобщено в нов документ.
По-оптимистични нотки
За изготвянето на третата част бяха мобилизирани 278 учени и стотици сътрудници, които проучиха и обработиха 18 000 вече съществуващи изследвания. Този огромен труд е дело на учените, но той е предназначен за тези, които вземат политическите решения. Правителствата на държавите членки на МЕГКП го обсъдиха посредством десетки хиляди коментари (60 000 само по третата част) и в крайна сметка го приеха. Тази част на доклада бе одобрена (макар и мъчително) с единодушие в неделя вечерта, въпреки че се очакваше това да стане два дена по-рано. Безпрецедентно отлагане, което обаче, според един от авторите на доклада, е добър знак, защото означава, че правителствата гледат сериозно на проблема.
Рядък случай е, че докладът отбелязва няколко обнадеждаващи моменти. Първо: въглеродните емисии продължават да нарастват – през 2019 г. те са 54% повече в сравнение с 1990 г. и с 12% повече в сравнение с 2010 г. Но темпът на тяхното увеличаване непрекъснато спада – от 2,1% за периода 2000-2009 г. на 1,3% за периода 2010-2019 година.
МЕГКП посочва също така „провеждането на повече политики в полза на намаляването на емисиите“: „Това позволи предотвратяването на емисии, възлизащи на няколко гигатона въглеводороден еквивалент“ и благоприятства „увеличаването на инвестициите в по-малко замърсяващи технологии и инфраструктури“.
В доклада на МЕГКП се казва също, че за периода между 2010 и 2019 г. драстично са намалели разходите за производството на слънчева енергия (85%), на енергията от ветрогенератори (55%) и на литиево-йонни батерии (85%). Благодарение на това, както и балогдарение на натиска на общественото мнение, значително се е увеличил техният капацитет – на фотоволтаиците – със 170% и на ветрогенераторите – със 70% през 2019 г. в сравнение с 2015 година. Въпреки този впечатляващ ръст обаче, техният дял в общото световно производство на електроенергия възлиза едва на 8%.
„Аз съм окуражен от действията, предприети от множество страни по проблемите на опазването на климата“, казва президентът на МЕГКП И Хьо Сънг. Той смята, че ако използваните инструменти се прилагат в по-голям мащаб „те биха могли да доведат до значително съкращааване на въглеродните емисии“.
Но светът върви към своята гибел, ако не реагира адекватно
Този напредък се проявява неравномерно в отделните отрасли и региони, се казва в доклада. Но тези няколко позитивни моменти не могат да компенсират все по-тревожните констатации в него. Ние все още не сме на правилния път. Даже напротив. „Поетите ангажименти в областта на климата ще доведат до повишаване на емисиите с 14%. Повечето от най-големите замърсители не предприемат действия дори за спазване на иначе не особено щедерите си обещания“, заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутиреш при публикуването на доклада. „Някои правителства и директори на предприятия казват едно, а правят нещо съвсем друго. Казано просто – те лъжат“, продължи той, като определи като „притеснителен“ новия доклад на МЕГКП относно възможноастите за ограничаването на затоплянето.
МЕГКП предупреждава, че без засилване на политическите мерки въглеродните емисии ще продължат да се увеличават. Пикът на емисиите би трябвало да бъде достигнат преди 2025 г., след което те трябва да се намалят с 43% до 2030 г. в сравнение с 2019 г., за да се запази границата от 1,50С. Ако нарастването продължи и след това, живакът може да достигне 3,20С през 2100 година. Това би било истинскси кошмар. „Сега или никога“, предупреждава Джим Скеа, един от ръководителите по съставянето на доклада.
Освен това темпът на финансирането за постигането на целите, поставени в Парижкото споразумение „остава твърде бавен“, констатира докладът. Ако то се е увеличило с 60% между 2013 и 2020 г., ръстът му започва да спада след 2018 г. Отпуснатите средства са между три и шест пъти по-малки, от тези, които трябва да бъдат, за да се ограничи затоплянето до 20С. Държавните и частните разходи за производството на изкопаеми енергоносители са по-големи от предвидените за приспособяване и намаляване на климатичните промени. Сега би било по-евтино да се инвестира в дългосрочна перспекстива, отколкото след това да се ликвидират щетите. „Инвестициите днес ще бъдат определящи за следващите години“, казва Франк Льокок, един от авторите.
Краят на енергийните изкопаеми
Третата част на доклада се съсредоточава върху възможните пътища за смекчаване на климатичните промени. Смекчаването, това са мерки и действия, които от една страна ограничават емитирането на газ в атмосферата, а от друга – намаляват неговото присъствие в нея. Това означава да се използват по-малко енергийни изкопаеми и да се прибягва до различни методи, „включително и изкуствени“, за улавяне на въглерода.
Всички прогнозни модели за ограничаване на затоплянето, било то до 1,50С или до 20С, изискват „бързи“, „дълбоки“ и „незабавни“ мерки за намаляване парниковите газове във всички сектори, предупреждават учените.
За да се поддържа границата на затоплянето от 1,50С, трябва да бъде напълно прекратено използването на въглища, а това на петрол и газ съкратено съответно с 60% и 70% до 2050 г. в сравнение с 2019 година. „Почти половината от произведената електроенергия трябва да е от невъглеродни или нисковъглеродни източници“, настояват от МЕГКП. Реализирането на тази цел изисква значително намаляване и на другите газове и най-вече на метана, който е по-силен от СО2. Те трябва да бъдат намалени с 45% до 2050 година.
Съхрняване на въглерод, повече умереност в градския живот…
Преминаването към един неутрално въглероден свят не може да стане без участието на всички отрасли. Защото всички произвеждат емисии: през 2019 г. 34% от тях се падат на битовото потребление, 24% – на промишлеността, 22% – на селското стопанство, горското стопанство и обработката на почвите, 15% – на транспорта, 6% – на строителството.
Най-големи промени трябва да претърпи енергийният сектор: намаляване на използването на изкопаеми суровини, развитие на източници с по-малки емисии и по-добро съхранение и ефикасно използване на енергията.
„Все по-жизненоспособни ще стават електроенергийни системи, захранвани преобладаващо от възобновяеми източници“, отбелязва докладът и припомня, че вече някои региони функционират изцяло с енергия от възобновяеми източници. Но свързването на цялата енергийна система с възобновяемите източници е другото „предизвикателство“. За да стане това, докладът изброява широк набор от решения: съхраняване на електроенергията, биогорива, хидроенергетика, интелигентни мрежи за пренос, управление на потреблението на електроенергия…
За да се осъществи нискокарбоновия енергиен преход, МЕГКП допуска, и това е най-изненадващата част на доклада, използването на технологии за улавяне и съхранение на въглерод, без обаче да го препоръчва изрично (експертите подчертават, че това не е задача на доклада). Тези рецепти все още не се приемат единодушно, защото не са се доказали в практиката и балансът ползи-рискове не е все още установен. Една от тези технологии е отстраняването на въглеродния диоксид, което МЕГКП определя като „неизбежно“.
„Ако мястото за геологическото съхраняване е правилно подбрано, се смята че СО2 може да бъде трайно изолиран от атмосферата“, твърди МЕГКП. Допълнително това би позволило „де си използват по-дълго време останалите енергийни изкопаеми. Но реализирането на геоложкото улавяне и съхранение на въглерода се сблъсква с технологични, икономически, институционни, екологични и социо-културни пречки. За това е необходима политическа воля, по-голяма обществена подкрепа и технологични иновации“.
На преден план се извежда и ролята на градовете като източник на „допълнителни възможности за по-голяма енергийна ефективност“. През 2019 г. газът отделен пряко от сградите и косвено от бетона и желязото на конструкциите е бил 12 Гт въглеводореден еквивалент, твърди групата експерти и смята, че 61% от тези емисии могат да бъдат „намалени“. Как? Чрез по-малко енергоемки конструкции, електрификация на транспортната мрежа, намаляването на разстоянието до работното място, увеличаването на зелените площи и т.н.
За първи път цяла една глава е посветена на „възможностите за лични ограничения“, както казват изследователите, или иначе казано по-голяма умереност в поведението на отделния човек: използване на велосипеди, на повече плодове и зеленчуци, по-малки разхищения. „Трябва да разполагаме с политики, инфраструктури и технологии, за да направим възможни промени в нашия начин на живот и поведение. Това крие голям неизползван потенциал“, казва Прайдарши Шукла, един от съпредседателите на тази работна група.
Накрая „целта за бърза и значителна декарбонизация на икономиката не е несъвместима с общественото развитие. Но това изисква определени политики“, като се има предвид въпросът с различията между страните и в рамките на отделните страни по вижданията за климатичната политика. „Колкото повече чакаме, толкова по-трудно и по-скъпо ще става“.
„Ние сме на кръстопът“, заключава И Хьо Сънг. „Решенията, които вземаме сега могат да осигурят едно добро бъдеще. Ние разполагаме с инструментите и необходимите знания, за да ограничим затоплянето“.
