Европейското ембарго върху руския петрол е в задънена улица поради липса на единодушие между 27-те страни членки. Обаче до края на седмицата може да бъде постигнато споразумение, обащават участниците в преговорите. Много страни-членки, между които и Унгария, отхвърлят санкциите, които биха нанесли тежки щети на техните икономики, пише в свой анализ RFI.
Унгария е най-яростният противник. Работата на рафинериите в тази страна, която няма излаз на море, изцяло зависи от руския петрол. За нея ембаргото ще има разрушителни последици, „икономическа ядрена бомба“, твърди нейният министър председател. Виктор Орбан счита, че ще са необходими пет години и инвестиции в размер на милиарди форинти, за да се преоборудват и пренастроят рафинериите, които са свързани с нефтопровода „Дружба“. Пет години са много повече от двете години отсрочкаq предлагани от Европейската комисия на тази страна. Нито спешното посещение на председателката на комисията на 9 май, нито телефонният разговор на френския президент Макрон вчера, позволиха да се преодолеят възраженията на Виктор Орбан. Напротив, той иска ембаргото да се отложи възможно най-дълго във времето.
Унгарският министър-председател има сериозни разногласия с комисията
Правителството му е подозирано в корупция при използването на европейските субсидии. Поради това еврокмисията отказа да му преведе 7,5 млрд евро предвидени в рамките на фонда за възстановяване след ковид кризата. Преди петнадесет дена тя още повече втвърди позицията си, като започна процедура, която в крайна сметка би могла да лиши Унгария от достъп и до другите европейски фондове. За Виктор Орбан въпросът с ембаргото е удобен случай да поеме отново инициативата. Той няма големи шансове да наложи своята гледна точка, благоприятна за Русия на Владимир Путин, но би могъл да получи финансови компенсации от Брюксел.
Някои други страни се опитват да се възползват от тези противоречия, за да се пазарят и да смекчат шестия пакет санкции
Чешката република и Словакия, други две страни, които нямат излаз на море, получиха временно отлагане за налагането на ембаргото. Българя от своя стана също настоява да получи съществена помощ, за да пренастрои рафинерията си, която изцяло зависи от руския нефт. Тя се опасява от масови уволнения и от съществено увеличаване на цените на горивата, което ще бъде трудно понесено от населението ѝ.
Гърция, Кипър и Малта блокираха забраната за превоз на руски суров петрол за трети страни с кораби под европейски флаг, както предвижда първоначалният текст на шестия пакет санкции. Кипър, който е твърде гостоприемен за големите руски богаташи, се противопоставя на забраната на продажбата на недвижима собственост на руски граждани, която също е набелязана в този пакет санкции.
Стига ли вече своя предел солидарността на европейските страни с Украйна?
Още от самото начало Германия говори за опасността от рецесия, която санкциите могат да предизвикат. И тази опасност се превърна в червената линия при всички разговори. Правителствата се опасяват от реакцията на народите си. Към момента европейските граждани подкрепят санкциите, наложени от ЕС. Но те могат бързо да се разочароват, ако сметката се окаже прекалено солена за тях. Вече са сериозно засегнати от повишаването на цените и най-вече на тези на горивата.
Остава да се подготви общественото мнение. Италианският премиер Марио Драги излезе със следната декларация пред парламента, че трябва да се избира между „мира и климата“. Италия, както и Германия, е силно зависима от руския газ, който задоволява 40% от нуждите ѝ. Но Рим, както и Берлин, към момента спазват правилата на играта и подкрепят ембаргото върху петрола. За газа и двете страни водят активна подготвителна дейност. Марио Драги прави непрекъснати совалки в чужбина в търсене на нови доставчици. На 10 май той беше във Вашингтон, приет в Белия дом от Джо Байдън.
Превод Георги Саулов
