Размерът на американската военна помощ за Украйна силно съкрати оръжейните доставки в самите САЩ. Специалисти предупреждават, че съществува опасност от поява на дефицит в случай на разширяване на конфликтите. Те смятат, че ще е необходимо време, за да се замени голяма част от предоставеното оборудване, пише в свой репортаж France24*.
Размерът е колосален. САЩ са напът на деблокират нов пакет от помощ за Украйна в размер на близо 40 млрд. долара. След като получи одобрението на Камарата на представителите, проектът трябва да мине през Сената преди да бъде подписан от Джо Байдън. Това е ангажимент без прецедент, който не може да остане без последствия за американската оръжейна индустрия.
Помощта се разпределя по следния начин: 6 млрд. долара за засилване на украинската армия с бронетанкови машини и нейната противовъздушна отбрана, 8,7 млрд. долара за дооборудване на вече предоставената на Киев бойна техника, допълнителни 11 млрд. долара за спешни доставки, които Белият дом ще може да деблокира по всяко време без одобрението на Конгреса. Разликата до 40 млрд. долара е предназначена за невоенни цели, като една част е хуманитарна помощ, а другата – икономическа.
От началото на руската инвазия в Украйна Вашингтон вече изпрати оръжие за повече от 3,5 млрд. долара и по-специално противотанкови ракети Javelin, преносими противовъздушни ракети Stinger, които се изстрелват от рамо, артилерийски оръдия М777 и новите дронове камикадзе Switchblade и Phoenix Ghost.
Обемът на този трансфер на оръжие към Украйна започва да тревожи някои конгресмени и военни експерти. Те се опасяват от трайно и обезпокоително намаляване на американските оръжейни запаси, по-специално в случай на нарастване на напрежението по другите фронтове – със Северна Корея, Иран и дори Китай.
Запасът от ракети е ограничен
В центъра на притесненията е намаляването на резервите от Javelin и Stinger. Пентагонът не е купувал ракети Stinger вече близо 20 години. Същевременно производителят им Raytheon предупреждава, че запасите му от резервни части са ограничени. Над 1400 от тези противовъздушни ракети, което представлява четвърт от американските запаси, вече са предоставени на Киев.
Демократът Адам Смит и републиканецът Майк Роджърс, двама видни членове на комисията по въоръжените сили в Конгреса, бият тревога. „Вече почти два месеца искам от министъра на отбраната да ми предостави план за попълване на запасите ни от Javelin и Stinger“, се оплака Майк Роджърс. Той отправи предупреждение към Марк Мили, председател на комитета на обединените началник-щабове на САЩ, за спешността на ситуацията в специално отправено до него запитване от месец март.
„САЩ изпратиха в Украйна около една трета от запасите си от Javelin и Stinger“, пресметна от своя страна Марк Кансиан, бивш полковник от военно-морските сили и експерт по бюджетната стратегия на Пентагона, днес главен съветник в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон. Той твърди, че тази информация е била потвърдена от министъра на отбраната.
Липса на квалифицирана работна ръка
Проблемът е, подчертава този оръжеен експерт, че са необходими поне четири години на САЩ, за да попълнят наличностите си от противотанкови ракети Javelin. Като се знае, че страната произвежда сега около 1000 броя годишно, от които 200 са продадени в чужбина, и че Вашингтон вече е изпратил 5 500 в Украйна, ще е необходимо да се удвои производството. А пренастройването на производствените мощности също изисква време, предупреждава той.
Джо Байдън посети на 2 май завода на Локхийд Мартин в Алабама, където се произвеждат прочутите Javelin в опит да насърчи работниците да положат двойни усилия. Това посещение трябваше да демонстрира мощта на американската военна промишленост.
Но действителността е съвсем различна. Американската военна промишленост изпитва остър недостиг от квалифицирана работна ръка. В редица случаи се използват подизпълнители в чужбина, което прави още по-сложна възможността на бързо превъоръжаване на американците, анализира Майкъл О’Ханлън, директор на отдел международна политика в Brookings Institution във Вашингтон.
„Проблемът не е само, че на американските оръжейни предприятия им е трудно да накарат да работят за тях хора, които са служители на Старбъкс, например. При всички положения тези хора нямат нужната компетентност. Липсват около 6 млн. кмалифицирани работници, за да може да заработи американската икономика със своя пълен капацитет“.
Дошло е времето за намиране на решения в министерството на отбраната. Пентагонът организира ежеседмични срещи с предприятия от отбранителната промишленост с цел да ги подпомогне в решаването на проблемите им със снабдителните вериги и да намерят доставчици на най-редките части.
Други предлагат да се диверсифицират доставките на оръжие за Украйна. Американската армия разполага с разнообразно оборудване, което има същите възможности като Javelin, казва заместник-министърът на отбраната Катлийн Хикс пред британския седмичник The Economist. „Трябва да продължим да даваме оръжие на Украйна, без да поставяме под въпрос нашата сигурност. Трябва да можем да пригодим това, което им даваме. Можем да им даваме противотанкови ракети TOW вместо Javelin, можем да им даваме по-стари артилерийски оръдия вместо най-новите и нашите европейски съюзници биха могли да направят същото“, смята също Марк Кансиан.
Да се тестват новите дронове
Не същото се отнася за дроновете Switchblade et Phoenix Ghost, които се изпращат в Украйна. Изглежда, че войната предоставя добра възможност за Вашингтон, който би искал да добие по-добра представа за тяхното функциониране. „Това са нови системи дронове-самоубийци, които могат да пробият бронирани автомобили, те са почти експериментални, т.е. не е изненада, че сме изпратили там почти цялата си наличност“, посочва Марк Кансиан.
Ликвидирането на запасите от стари ракети като Stinger, които са на 40 години, може също да бъде от полза, смятат други наблюдатели, защото ще ни даде възможност да развиваме по-съвременни версии на това оръжие.
„Проблемът е спешен: става дума за това, което можем да направим през следващите 12-14 месеца“ им отговаря Майкъл О’Ханлън. „За да развиваме новите системи въоръжения, са ни необходими минимум две години и то ако няма проблеми с технологията или работната ръка. За съжаление не това е случаят днес“.
*Превод Георги Саулов
