Поредната доза мъдрост на популярните икономисти тласка страната към рецесия…
По последни данни на Министерството на финансите към края на април 2022 г. публичният дълг на България възлиза на около 31.5 милиарда лева, което съответства на 21.4% от очаквания брутен вътрешен продукт за годината. Отделно от това, имаме около 550 милиона лева държавногарантиран дълг. Следователно, в момента равнището на публичната задлъжнялост на България е около 22% от БВП.
Икономистите са длъжни да мислят песимистично, затова да добавим към сметката евентуални скрити пасиви в държавните предприятия, дълговете на общините и други подобни неща. Дори така, публичната задлъжнялост остава далеч под 30% от БВП.
А сега да направим сравнение с останалите страни от Европейския съюз. Най-новите обобщени данни на Евростат са към края на 2021 г. Тогава консолидираният брутен дълг на българското правителство е бил 25.1% от БВП – трети най-нисък в съюза, при средно 88.1% за ЕС и 95.6% за еврозоната. Тоест равнището на публичния дълг на България е три до четири пъти по-ниско от това на една средна европейска страна.
България действително е европейски шампион по нисък публичен дълг, като пред нас в тази класация са само Люксембург – свръхбогата неофициална офшорна зона – и Естония. Относно публичната задлъжнялост на Естония, тази страна имаше шанса да се отдели от СССР с чист баланс и ако през бурната 1997 г. публичният дълг на България възлизаше на 96% от БВП, за Естония този процент беше под 7%.
Още сравнения: публичният дълг на Чехия по последни данни е 42% от БВП, на Румъния 49%, на Полша 54%, на Унгария 77%. България се откроява на този фон – може би тъй, както и с обидно ниските си медианни заплати. Длъжни сме да се попитаме дали ненормално ниските за ЕС заплати всъщност не са свързани по някакъв начин с ненормално ниския за ЕС държавен дълг.
Как коментират тази ситуация българските икономисти? Не е за вярване. Николай Василев, бивш министър на икономиката и несъстоял се министър-председател на Слави Трифонов, плаши, че се задава „най-голям бюджетен дефицит в историята на държавата“ (при положение, че към края на май в бюджета има излишък от 570 милиона лева). Според него, „най-лесното е държава да взема дългове и да ги харчи за каквото й падне“.
Известният финансист Емил Хърсев намира още по-черни краски: „Натрупването на задължения застрашава бъдещето на нацията. Това ни пречи да се развиваме.“ Пред сайта businessnovinite.bg Хърсев разказа, че Древен Рим, Византия и Хазария са изчезнали заради грешни икономически политики и същото чака България, ако се приеме актуализацията на държавния бюджет за 2022 г., позволяваща ръст на публичния дълг.
Звучи стряскащо, затова да повторим: при среден публичен дълг за ЕС над 88% от БВП, дългът на България е 25%. Ако ще си говорим за стопанска история, Турската империя също се срина заради неразумна дългова политика, но това няма нищо общо с днешната ситуация в нашата страна. Внушението, че България върви към фалит е недобросъвестно.
Всъщност истинският проблем на България с дълга е по-скоро в това, че го нямаме в достатъчно количество. Наскоро известният изследовател Адам Туз напомни за гледището на германския икономист от XIX век Лоренц фон Щайн: „Държава, която няма публичен дълг или прави твърде малко за бъдещето, или иска твърде много от настоящето.“ Днешната демографска ситуация в България потвърждава верността на тези думи.
Но защо българските икономисти бият камбаната на фалита при положение, че дълговият товар на България е доста по-лек, отколкото на останалите европейски страни? Има няколко версии. Първата е политическа: икономисти умишлено плашат народа с несъществуващи чудовища, за да дестабилизират правителство, което не харесват.
Тази версия е вероятна, но ще я отхвърлим, защото ако мотивацията на известни публични личности е действително такава, много жалко и за тях, и за нас, които ги слушаме.
Втората версия е, че нашите икономисти са индоктринирани – пропити с учението за лошата държава, която трябва да се умори от глад. Доскоро господстващата мъдрост в икономиката беше точно тази, но не и практиката: за последните 20 години Германия наруши Маастрихтското правило за до 3% годишен бюджетен дефицит точно 8 пъти.
„Натрупването на дългове застрашава бъдещето на нацията“ – твърди доц. Хърсев, но то също така може да спаси нацията. По време на Наполеоновите войни държавният дълг на Британия надхвърля 200% от БВП. Без средствата, привлечени от капиталовия пазар, британската нация щеше да е бледа сянка на това, което е днес. Същата логика важи и за България, с оглед на демографската ситуация.
В този момент от залата проехтява вик: „Германия, Британия… България е слаба обезкървена икономика и не може да си позволи да прави това, което правят останалите!“ Може да сме слаби, но не сме без зестра. Според баланса на Управление „Емисионно“ на БНБ към края на май 2022 г. валутните резерви на страната – след приспадане на задължителните резерви на банките – възлизат на около 42 милиарда лева.
В случай на голяма нужда България е в състояние да изплати целия си публичен дълг от натрупаните резерви на валутния борд – и пак ще ни останат 10 милиарда.
Има и трета мръсна версия защо „загрижени“ икономисти вещаят дългов Армагедон. Mакроикономическата среда е инфлационна. Допълнителните средства, които ще се разпределят сред хората през бюджета, ще компенсират уязвимите групи (след малко ще видим, че дългът не се тегли за това). Но би могло да е другояче: ако доходите не се актуализират спрямо инфлацията, икономиката вероятно ще изпадне в рецесия. Ще има безработица, но и цените ще паднат. Собствениците на капитал и тези, които разчитат на дългови инструменти с фиксирана доходност ще извлекат полза от рецесия в този момент.
Ужасно от човешка гледна точка, но носи изгода. Какво от това, че ще вкараме народа в беда, ако така ще направим добри пари? Ще предпазим капитала за сметка на масите. И така, у нас масирано се говори за национална дългова криза – независимо че ни остават още над 55 милиарда лева дълг, преди да прекрачим Маастрихтския критерий – за да се попречи на правителството да помогне на хората и така стойността на парите да се запази.
Да се тегли дълг в инфлационна среда е изгодно за длъжника – знае го всяко практично домакинство, но явно не и българските икономисти. Да отчетем и цената на публичния дълг: сега плащаме като лихви 0.5% от БВП, докато средното за ЕС е 1.4%.
И още: щом сме в инфлационна среда, логиката е, че лихвите ще започнат да се вдигат. Тоест, тегленето на дълг е по-изгодно сега, отколкото след предизвестената намеса на ФЕД и на Европейската централна банка през есента. Ако не го направим сега, после ще трябва да се примирим с по-високи лихви (за да „превъртим“ падежиращия дълг). И тогава същите тези икономисти, които в момента критикуват намерението на правителството да изтегли превантивно външен дълг, ще го бичуват, че не го е направило по-рано.
„България фалира!“ е запазен лозунг в българската политика. Това внушава Бойко Борисов всеки път, когато не е на власт. Това пророкуваше бившият финансов министър Милен Велчев преди десетина години. Същото говори сега друг кадър на провалилото се НДСВ. Постоянно се правят истерични дългови прогнози, които не се сбъдват – и все безнаказано. Редица експерти разбират тази игра, но нямат мотив да вземат отношение. Нали държавата по правило е гадна, трябва да я мачкаме. Особено ако се казва България.
Всъщност, настоящото правителство се намира в комфортно положение по отношение на публичния дълг. По данни на МФ, само 12% от общия публичен дълг е с падеж през близките пет години. Две трети от дълга е с матуритет над 10 години. Почти целият публичен дълг, теглен през последните пет години, е с доходност под 1%. Подобна ситуация е повод не за страх, а за радост. Още повече, че умишленото всяване на страх сред народа може да се отрази в по-висока доходност за инвеститорите.
Всичко казано дотук не означава, че България може да си позволи да тегли пари назаем и да ги харчи произволно. Ни най-малко. Но за да има развитие, трябва да се правят инвестиции. Държавният дълг е нужен именно за структурни инвестиции, от които сме се отказвали толкова дълго по неизвестни причини. Тунел под Стара планина, магистрала „Хемус“, пълна трансформация на енергийната система и нови чисти производства в „Марица-Изток“, адекватен железопътен транспорт, по-добра материална осигуреност на лаборатории и изследователски звена…
Подобни цели и обекти ще помогнат на националната икономика да е по-успешна. Тоест, ако се вложи в подобни неща, публичният дълг не само че няма да „застраши нацията“, а ще й даде ново бъдеще. Това е очевидно и е истинска мистерия защо българските журналисти, особено от публични медии, още надават ухо за стари дългови истерии.
