Според данните на Евростат в България 2,1 млн. лица не могат да отопляват жилищата си адекватно и по стандартите. Енергийната бедност е нарастващ проблем в Европа и България и има опасност да се задълбочава. Над 54 млн. души в ЕС живеят в енергийна бедност, като този брой може да нарасне до 80 млн. поради текущата криза на цените не ел.енергията, това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров в рамките на организиран от синдиката и Фондация Фридрих Еберт България форум “Енергийната бедност – нови модели и инструменти за справяне”.
Учасктниците се обединиха около мнението, че без дефиниция за енергийна бедност и съответното подпомагане на лицата, засегнати от нея, много хора в България ще бъдат силно засегнати, особено на фона на нарастващото обедняване и предстоящата либерализация на пазара на електроенергия за битовите потребители.
По думите на Димитров, без да има дефиниция за енергийно бедни, подпомагаме около 350 хил. лица и семейства с близо 500 лева за целия сезон. Нито толкова са енергийно бедните, нито пък това е подкрепата, която имат нужда да получат, изтъква той.
Причините над 40% от населението да не може да поддържа домовете си топли са много – ниски доходи, високи цени на електроенергията, ниска енергийна ефективност, недоразвит достъп до алтернативни източници, посочи още Димитров. Той обърна внимание, че няма единно разбиране и в Европа какво е енергийна бедност. Собствени дефиниции имат само 4 държави. Трябва да се направи измерване, преценка как и с какво ще подпомагаме енергийно бедните, така че е да значимо и различно от сегашните 100 лв., които се дават на зимен месец.
Според зам. министъра на енергетиката Пламен Данаилов има региони, в които процентът енергийно бедни достига и до 100.
Сред представените от енергийния експерт Антон Иванов модели за определяне на енергийна бедност е подходът чрез използване на индикатори от групата на т.нар. „метод на разходите” – домакинства с разход за енергия над 10% от нетен (разполагаем) общ доход на домакинство; отчитане на „Относителна линия на бедност“; както и на „Нисък доход – висок разход“ – енергийно бедно е домакинство, което отговаря на две условия: разходите му за енергия са над медианните и след приспадане на разходите за енергия, разполагаемият му доход е под относителната линия на бедност.
От своя страна гл. ас. д-р Теодора Пенева от БАН предложи дефиниция на понятието: “Енергийно беден е потребител (лице или семейство), който при действащите цени на енергийните услуги (ток, парно, газ) поради своя доходен, възрастов, трудов, семеен и/или здравен статус попада под официалната линия на бедност след разходите си, свързани с разумно потребление на енергийни услуги в дома си, необходими за извършването на различни нетърговски, битови дейности, за осигуряване на нормативно установени стандарти за отопление в отопляемата част от жилищата, осветление, ползване на различни домакински и други уреди за готвене, осветление, охлаждане, топла вода, развлечение, обмен на информация и пр., които са необходими за задоволяването на съответните основни потребности.“
Пенева представи и изчисления, според които линията на енергийна бедност е инвидуална и е 523-656 лв. на човек при цените от сезон 2021/2022 г.
