fbpx

Коментарът на Джонас Хелсет, директор на офиса в ЕС на екологичната неправителствена организация Bellona, е публикуван първо в Euractiv.bg

В речта си за състоянието на ЕС  председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен предсказуемо и разбираемо следваше линията на неотдавнашната политика на ЕС относно Украйна и Русия и се занимаваше с енергийната криза – по-специално с дългоочакваните планове за ограничаване на цените на енергията.

Въпреки това, един специфичен елемент от речта й  беше изненада не само за външни лица, но очевидно и за много от нейните колеги в Комисията – съобщението за „създаване на нова Европейска банка за водород“.

Вече имаше сигнали, че  тази Комисия е била лесна плячка за водородната реклама.

Сега виждаме отклонение от първоначално посочените причини за насърчаване на водорода, а именно да се осигури възобновяема алтернатива на изкопаемите горива, подкрепа на Зелената сделка на ЕС и изпълнение на амбицията на Парижкото споразумение за климата.

Водородът, добре познат енергиен носител, все повече се представя като източник на енергия. Следователно и като решение на сегашната криза с енергийните доставки в Европа. Водородът обаче  не  е източник на енергия, той е „поглъщател на енергия“.

Производството му изисква огромни количества електричество за електролиза, енергоемък процес за разделяне на водата на кислород и водород. За да бъде водородът възобновяем, цялото това електричество очевидно трябва да идва от възобновяеми енергийни източници.

Днес  почти всички мрежи в Европа са силно зависими от изкопаемите горива, така че свързаните с мрежата, гладни за електричество, електролизатори на повечето места ще  увеличат както емисиите, така и търсенето на базово електричество. Става въпрос  за търсене на непроменливи източници като въглища, газ и ядрена енергия.

Това отдавна се представя от водородното лоби като необходимо, временно, зло във фазата на мащабиране на решение, от което нашите бъдещи икономики се нуждаят. Дори и да пренебрегнем извънредната климатична ситуация и енергийната криза, подобни аргументи биха могли да бъдат приети само ако плановете за разширяване на електролизата са съчетани с увеличаване на възобновяемата енергия.

Без ясни и прозрачни правила, изискващи такава  допълняемост, увеличаването на електролизата в ЕС няма да има не само краткосрочни отрицателни последици, но ще  канибализира прословутия енергиен преход (Energiewende), тоест усилията ни да декарбонизираме сегашното ни търсене на електроенергия.

Водородният шум, подхранван от Комисията, накара различни сектори да направят съобщения в категорията „готовност за водород“ – термин, означаващ преминаване към гориво за работа с газ, с възможност за преминаване към водород, след като бъде наличен в определен мащаб. Трябва да се отбележи, че тази логика на „готовност за водород“ постави изкривената основа за етикетиране на инвестициите в газ като „устойчиви“ според таксономията на ЕС.

По-специално в  стоманодобивната промишленост на ЕС видяхме редица подобни съобщения, последното е от този месец на компанията ThyssenKrupp. Миналата година нидерландската компания Tata Steel направи същото.

Създадохме казус, който показва, че ще са необходими осем вятърни парка с размерите на най-големия съществуващ, за да се декарбонизират фабриките на Tata. Звучи добре, нали? Освен че не съществува план за изграждане на тези допълнителни вятърни паркове.  Свързаната с мрежата електролиза в Нидерландия дълго време ще трябва да разчита на въглища и газ.

Стоманодобивната промишленост на ЕС е оставена в отчайваща ситуация, тъй като е била стимулирана да „тръгне към водород“. Планът беше стоманодобивните фабрики да работят на газ до момент, когато има достатъчно водород.

Междувременно газът е недостъпен, което кара Комисията да смекчи още повече критериите си за устойчивост за „зелен“ водород, за да увеличи мащаба на електролизата за доставка на водород.

Резултатът? Публично субсидирано, насочено от електролиза търсене на нашите вече притиснати електрически мрежи. Това означава, че потребителите и фирмите ще плащат още повече за това..

Къде е оценката на въздействието на Комисията за това очевидно безумие?

Това ни връща към основната точка –  водородът не е източник на енергия. Производството му изисква огромно количество енергия. Енергия, която в момента нямаме, затова сме в енергийната криза.

Когато Фон дер Лайен обявява 3 милиарда евро от парите на данъкоплатците „за подпомагане на изграждането на бъдещия пазар на водород“, това не е стимулиране на производството на възобновяема енергия или намаляване на търсенето на енергия. Това увеличава търсенето на енергия, разходите и емисиите.

Единственият начин да сложим край на нашата зависимост от газ е да използваме нашите възобновяеми енергийни ресурси възможно най-ефективно по време на фазата на мащабиране – директното електрифициране, където е възможно.

Това обсебващо, погрешно настояване водородът да замени руския газ ще удължи зависимостта от изкопаеми горива, ще хвърли Зелената сделка на ЕС под автобуса,  ще повиши още повече разходите за енергия за потребителите и бизнеса и ще рискува да предизвика нова рецесия.

За да се влошат нещата, изглежда, че Европейският парламент е толкова изгубен по отношение на водорода, колкото и Комисията. Към момента на писане на този текст изменението на член 27, параграф 3 от Директивата за възобновяема енергия на ЕС беше  одобрено от евродепутата Маркус Пипер.

Одобрената поправка предлага налагането на „зеления“ водород, което ще има огромно отрицателно въздействие върху климата дори и след 2030 г.  Електролизерите, свързани към мрежата, няма  да  бъдат задължени да работят с възобновяеми източници. Те ще могат да работят с изкопаеми източници, но все пак ще бъдат считани и етикетирани като „възобновяеми“ в ЕС, затова ще получават субсидии.

Обосновката е „гъвкавост“, за разширяване на индустрия, която може да ни доведе до самопричинена рецесия. Когато обществената цена стане очевидна, политическата цена ще бъде поне толкова висока.

Фон дер Лайен завърши своето съобщение за водородната банка, като заяви: „Това е нашата Зелена сделка за Европа“. Ако това е вярно, Тимерманс, вицепрезидент по климата, трябва да подаде оставка незабавно.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"