Общият паричен ресурс към 15 септември по сметка на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система, по-известен като Сребърния фонд, е малко под 4 млрд лева (3776,5 млн. лева). От тях 3768,0 млн. лева са депозирани в отделна сметка в БНБ съгласно Общите условия на БНБ за обслужване на сметки на банки, бюджетни организации и други клиенти.
Справката е изготвена заради проведено вчера заседание на Управителния съвет на фонда. От нея става ясно още, че трансферите от централния бюджет са 225,2 млн. лева, част от които са постъпления от приватизация, отчетени по държавния бюджет за 2021 година, приходи от концесии и от други източници, определени със закон или с акт на МС.
Тези данни за пореден път повдигат въпроса защо този немалък финансов ресурс „отлежава“ в БНБ и въпреки дебелите стени на централната ни банка не може да бъде опазен от лакомите инфлационни хапки.
Експерти и наблюдатели припомнят, че КСО подробно разписва и очертава границите на инвестиционна свобода на пенсионните фондове. И макар подходът да е подчертано консервативен, възможностите за инвестиционни инициативи съществуват.
Възможно обяснение за тази подчертано пасивна политика по отношение на въпросния ресурс е фактът, че тези средства са част и попълват фискалния резерв на правителството. Както се знае, минималното ниво на резерва, което е фиксирано в закона, е 4,5 млрд. лева и се отнася до размера му в края на годината.
Видно е, че Сребърният фонд е един много сериозен дял от изискуемия минимум. И ако част от средствата в него се инвестират и за известен период „напуснат“ фонда, а и фискалния резерв, то те трябва да се компенсират с други, които иначе правителствата харчат по „целесъобразност“.
Така че Държавният фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система всъщност гарантира и минималното ниво на фискалния резерв – удобна, но губеща тактика.
