Общият размер на европейските инвестиции в Китай през последните години се запазва относително постоянен. Но това се дължи на шепа големи компании, повечето от които германски. Зад тази концентрация се крие нарастващо недоверие на по-малките европейски фирми по отношение на втората по големина икономика в света, пише в свой анализ Les Echos*.
Германският гигант BASF на 6 септември направи помпозно откриване на новия си химически завод в провинция Гуангдонг, в южната част на Китай. Изцяло контролиран от германците, той трябва да стане едно от трите най-големи предприятия на BASF в света след завършването му, което е планирано за 2030 година. Германският химически концерн е решил да инвестира в него колосалната сума от 10 милиарда евро. На откриването присъства китайският вицепремиер Хан Женг, нещо, което се случва изключително рядко. В същото време официалната информационна агенция Синхуа видя в тази нова фабрика ангажимента на Китай „да отвори още по-широко вратите си в контекста на нарастващ търговски протекционизъм“.
Но зад красивите речи, тази рекордна инвестиция на BASF е дървото, зад което се скрива гората. Времето, в което компаниите се втурваха стремглаво към Китай, очевидно приключи, се подчертава в проучване на групата за икономически анализи Rhodium, което хвърля нова светлина върху европейските инвестиции в Китай.
В челото са германците
Общият размер на инвестициите се запазва през последните години, но това се дължи само на шепа големи европейски компании, повечето от които германски, отбелязва Rhodium. „На десетте най-големи европейски инвеститори в Китай през последните четири години се падат 80% от общите европейски преки инвестиции в страната“, се посочва в проучването. А една трета от инвестираните суми от Стария континент са на Volkswagen, BMW, Daimler и BASF!
За останалите ситуацията е твърде различна: „Много други компании присъстващи в Китай, се въздържат да правят нови инвестиции. Практически нито една нова европейска фирма не се е решила да влезе на китайския пазар през последните години, а придобиванията на китайски компании са в мъртвата си точка“, отбелязва Rhodium. Според тяхното изследване „се задълбочава пропастта в начина, по който европейските компании възприемат баланса между рисковете и възможностите на китайския пазар“.
Крах на придобиванията на нови предприятия
Наблюдава се срив на сделките над 1 милион евро. „Има по-малко от 150 сделки годишно, което е два пъти по-малко от преди десет години“, споделя Агата Крац, един от авторите на изследването. Това е ярко доказателство, че китайската икономика не е толкова отворена, колкото твърдят нейните лидери. Когато една икономика се развива, очакванията са, че броят на сделките трябва да расте“. Липсата на прозрачност в счетоводството и затварянето на китайските граници, свързани с политиката за нулев Ковид, се оказаха пречка пред сливанията и придобиванията.
Макар че пандемията забави общия темп на инвестициите, от Rhodium считат за малко вероятно, че постепенното премахване на здравните ограничения ще насърчи нови компании да навлязат на китайския пазар и ще обърне тенденцията на концентрация на инвестициите. „Политиката на нулев Ковид и войната в Украйна принуждават много фирми да преразгледат присъствието си в Китай. Трудните условия на пазара, предпочитанията към националните компании, въпросителните относно динамиката на икономическия растеж на Китай не са от вчера, но придобиват все по-голяма тежест”, продължава Агата Крац. В резултат на това съществува голям риск да видим задълбочаване на пропастта „между „малцината избрани“ и всички останали европейски компании, които ограничават инвестициине си към Китай или чрез намаляване на присъствието си на място, или чрез инвестиране в „други пазари“, сепосочва още в изследването.
За компаниите, които запазват присъствието си в Китай, все по-често се наблюдава „разграничаване“ на дъщерното дружество от останалата част от фирмата. Затварянето на границите, китайското законодателство, американските ограничения ги тласкат все повече и повече към използването на персонал, вериги за доставки и бази данни в Китай (Китай забранява износа на така наречените чувствителни данни).
Инвестициите често са по-големи, но това е цената, която трябва да се плати за опитите да се защити „стойността на предишните инвестиции“ в условията на все по-ожесточена местна конкуренция (например в автомобилната индустрия). И всичко това с риск от разширяване на пропастта между европейската централа и китайския ѝ филиал и поставянето на други проблеми, например от имиджов характер.
*Превод Георги Саулов
