Намаляват шансовете на България за влизане в Еврозоната на 1 януари 2024 година, стана ясно от парламентарното изслушване на председателя на БНБ Димитър Радев и членовете на УС на банката. Големият риск е процесът, поради една или друга причина, да бъде прекратен, което ще означава, че приемането на еврото ще се отложи за неопределено бъдеще – между 5 и 10 години.
От петте формални критерия, на които трябва да отговаряме, за да бъдем приети, най-рисков е инфлацията, сподели Радев по време на двучасовото изслушване. Той обясни, че ще се гледа нейното ниво към 30 април 2023 година, така че все още не може да се каже дали имаме шанс да покрием изискванията, които са около 5-6 процента. Имаме и забавяне по някои от дейностите, които трябва да бъдат изпълнени, като в редица случаи то е около 18 месеца.
Гуверньорът на централната ни банка подчерта нееднократно, че политическата несигурност е сред основните заплахи за процеса по присъединяване. Той даде за пример Хърватия, която на 1 януари догодина ще е член на Еврозоната и нейната силна политическа ангажираност по този въпрос.
Радев обърна внимание и на факта, че кредитният рейтинг на Загреб е вдигнат веднага с две степени, когато е станало ясно, че страната има сигурен хоризонт за приемане на еврото. От друга страна, кредитните агенции ще погледнат доста негативно, ако България претърпи неуспех по отношение членството в еврозоната. Председателят на БНБ припомни, че в момента има рязък ръст на доходността по държавните ценни книжа, което прави много трудно и рисково поемането на нов дълг. Един ясен хоризонт за влизането ни в еврозоната би повлиял благотворно и на този процес, изтъкна Радев.
По отношение на негативните коментари относно паричния суверенитет на страната, Димитър Радев подчерта, че в момента ние нямаме такъв, предвид това, че сме във валутен борд. С приемането на еврото обаче, ние ще получим споделен паричен суверенитет, което е важна стъпка напред.
