Очаква се ЕС и еврозоната, както и повечето държави-членки, да изпитат техническа рецесия тази зима, посочва есенната икономическа прогноза на Европейската комисия.
Растежът би трябвало да се възстанови през пролетта, тъй като инфлацията прогресивно намалява натиска си върху икономиката. Въпреки това, заради процесите, възпиращи търсенето, икономиката на ЕС ще може да генерира само слаб растеж. За 2023 г. като цяло тази прогноза предвижда растеж на реалния БВП както в ЕС, така и в еврозоната от 0,3% – доста под очакванията от 1,5% и 1,4%.
Въпреки че бързо намалява през годината, средната инфлация се очаква да остане висока, 7,0% в ЕС и 6,1% в еврозоната – отново много голяма ревизия по отношение на очакваните съответно 4,6% и 4,0% за ЕС и еврозоната само преди няколко месеца.
До 2024 г. ЕС се очаква до голяма степен да се адаптира към шока. Тъй като инфлацията се забави до 3,0% в ЕС и 2,6% в еврозоната, се очаква растежът постепенно да се възстанови, съответно средно 1,6% и 1,5%.
За България прогнозата е забавяне на икономиката през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., преди малко по-високият растеж да се възобнови през 2024 г. На общия фон данните за страната ни сочат едно не лошо поведение през 2023-та.
Повишаването на цените и по-високите разходи за заеми се очаква да натежат върху потреблението на домакинствата. Прогнозите са, че растежът на износа ще се забави в съответствие с пониженото външно търсене до края на 2023 г. и след това ще се възстанови през 2024 г. В същото време повишеното усвояване на средства от ЕС, се очаква да подкрепи съвкупните инвестиции.
Като цяло се предвижда растежът на БВП да се забави от 3,1% през 2022 г. до 1,1% през 2023 г. поради по-ниското вътрешно и външно търсене и след това да се повиши до 2,4% през 2024 г., когато външните условия се подобрят. Очаква се потреблението на домакинствата да остане слабо през 2023 г. и след това да се повиши постепенно през 2024 г., тъй като инфлационният натиск ще отслабва. Важен фактор, който ще обуздае частното търсене, са предполагаемите по-високи лихви през следващите две години. Предвижда се инвестициите да се увеличат поради по-високото усвояване на средства от ЕС.
Годишната инфлация се прогнозира да спадне от 12,8% през 2022 г. до 7,4% през 2023 г. и след това да се установи на 3,2% през 2024 г. Развитието на пазара на труда предполага, че натискът върху разходите в услугите вероятно ще доведе до по-нататъшно ускоряване на нарастването на цените до края на 2022 г. и след това постепенно да намалее през 2023 г. и 2024 г. Инфлацията на цените на храните се очаква да се забави постепенно и се очаква да бъде важен фактор зад динамиката на цените в подкомпоненти като кетъринг услуги.
Държавният дефицит се прогнозира да намалее до 3,4% от БВП през 2022 г., тъй като се очаква ръстът на приходите да компенсира повече от ръста на разходите и да продължи да намалява през прогнозния период. Мерките за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията се очаква да имат нетен бюджетен ефект от 2% от БВП през 2022 г., тъй като са частично финансирани от данък, наложен върху неочакваните приходи на предприятията в енергийния сектор и събиран от Сигурността на електроенергийната система фонд. Очаква се подобни мерки да продължат и през 2023 г.
До приемането на закон за бюджета за 2023 г. останалите разходни пера ще следват месечното изпълнение на миналата година. В този контекст се прогнозира бюджетният дефицит да спадне до 2,8% от БВП през 2023 г. и до 2,5% от БВП през 2024 г. Общият държавен дълг на България се очаква да намалее до 22,5% от БВП през 2022 г., като се възползва от големи парични плащания от RRF , при условие че всички основни етапи и цели на националната ППР са задоволително изпълнени. Съотношението дълг/БВП се очаква да нарасне след това и да достигне 25,6% през 2024 г.
