Коментарът на икономиста Георги Ангелов е от фейсбук профила му…
В четвъртък вечерта компанията Uniper обяви, че първият германски плаващ терминал за втечнен газ е пристигнал във Вилхелмсхафен. В петък цената на природния газ в Европа се срина с почти 15%. В събота терминалът беше официално открит от канцлера на Германия, финансовия министър и икономическия министър (представляващи трите партии от управляващата коалиция). В понеделник цената падна още, въпреки че доставките на газ от терминала дори не са започнали (ще започнат след няколко дни).
Това развитие не е учудващо. Енергийната криза в Европа е изкуствено предизвикана заради спирането на доставките от Газпром и притеснения за евентуален дефицит на газ в Европа. Притесненията са предизвикани от това, че капацитетът за доставки на газ в Европа не е достатъчен, за да задоволи търсенето при тежка зима. Обаче пускането на нови терминали и инфраструктура за доставки на газ намалява рисковете и съответно намалява притесненията и цените.
Общо взето, когато Европа построи десетина нови терминала за втечнен газ притесненията за дефицит на газ ще изчезнат. Досега са завършени два нови терминала – един в Нидерландия, и един в Германия, но в следващите седмици се очаква още няколко терминала да влязат в експлоатация. Вероятно до 12-18 месеца ще има достатъчно нови терминали, за да гарантират потреблението на газ при всякакви климатични условия.
Междувременно, производителите на газ строят терминали за износ на газ, които ще увеличат предлагането на природен газ на световния пазар и ще намалят цените. Катар изпълнява най-големия проект за втечняване на природен газ в света, който ще влезе в експлоатация до 2026 година. Междувременно, през 2024-25 година в САЩ ще влязат в експлоатация три нови терминала втечнен газ. В началото на 2023 година трябва да започне работа и съществуващият терминал Freeport, който беше затворен за ремонт за половин година. Десетки други страни-производители на газ също са активни на световния пазар на втечнен газ и броят им се увеличава – буквално преди седмици Мозамбик също започна износ на втечнен газ, за първи път в историята.
За България ситуацията е по-благоприятна, тъй като нашите съседи имат доста терминали за втечнен газ – в Гърция и Турция, съответно България би могла да купува директно от световния пазар. Засега това не се случва и купуваме от посредници, защото по някаква непонятна причина Булгаргаз дълго време отказва да резервира слотове на терминали – а когато най-после реши да го направи се провали и не можа да вземе почти никакви слотове на терминала за втечнен газ в Ревитуса, Гърция. Но все пак има шанс за промяна, ако се постигне договорка с Турция. А от 2024 година ще имаме и гарантиран капацитет на новия терминал в Александруполис, в който България е акционер.
Тук идва въпросът с осигуряване на изгодни доставки на газ. Както знаем от собствен опит (с азерския газ), доставките са евтини, когато има сключен дългосрочен договор директно с производителя на газ. Има опции – Катар, САЩ, Египет, Алжир и т.н. Между другото, в момента върви пазарен тест за разширение на газопровода от Азербайджан и за увеличение доставки от там (срокът е януари, ако някоя българска компания се интересува). Скоро се очаква да се вземе окончателно инвестиционно решение и за новото газово находище в Румъния.
Интересно развитие от последните седмици е, че газовата връзка с Гърция вече е с над 80% запълнен капацитет. България ползва само една трета от капацитета (оттам минава азерският газ), а остатъкът се ползва от други страни – например Молдова обяви, че получава газ през газовата връзка от Гърция до България, като после газът минава през стария Трансбалкански газопровод през Румъния. Колко години ни обясняваха, че нямало никаква полза от газовата връзка с Гърция, че никога няма да се запълни и изплати – а тя всъщност се запълни само два месеца след пускането й. Време е да се ускори проектът за разширяване на газовата връзка, за да може да захранва и други страни от региона.
