Сгушени в убежище в отдалечено арктическо село, ръководителите на Европейската централна банка се изправиха миналата седмица пред някои студени твърди факти: компаниите печелят от високата инфлация, докато работниците и потребителите плащат сметката, посочва Ройтерс в свой коментар.
Преобладаващата макроикономическа история през последните девет месеца е, че рязкото увеличение на цените на всичко – от енергия през храна до компютърни чипове, повишава разходите за компаниите в 20-те страни, членуващи в еврозоната.
Европейската централна банка (ЕЦБ) отговори, като увеличи лихвените проценти – най-голямо увеличение от четири десетилетия, за да охлади търсенето, твърдейки, че е изправена пред риска по-високите потребителски цени да повишат заплатите и да създадат инфлационна спирала.
Но на срещата във финландското село Инари, предназначена да даде възможност на Управителния съвет на банката да се задълбочи в теми, които се засягат само на редовни срещи, се появи малко по-различна картина, научава Ройтерс от присъствали на събитието.
Данните, формулирани в повече от две дузини слайдове, представени на 26-тимата участници, показват, че маржовете на печалбата на компаниите се увеличават, а не се свиват, както може да се очаква, когато разходите нарастват толкова рязко, казаха източниците на Reuters.
„Ясно е, че увеличаването на печалбите е изиграло по-голяма роля в европейската инфлация през последните шест месеца или повече“, казва Пол Донован, главен икономист в UBS Global Wealth Management. По думите му „ЕЦБ не успя да оправдае това, което прави в контекста на по-фокусирана върху печалбите инфлационна политика.“
Идеята, че компаниите повишават цените над разходите си за сметка на потребителите и работещите, вероятно ще разгневи широката общественост. Но има последици и за централните банкери.
Инфлацията, подхранвана от по-високите корпоративни маржове, има тенденция да се самокоригира, тъй като компаниите в крайна сметка спират покачването на цените, за да избегнат загубата на пазарен дял.
Така че нова тема за инфлацията, фокусирана върху маржовете, може да даде на по-непоколебимите членове на Управителния съвет малко аргументи за борба срещу по-нататъшното повишаване на лихвите, след като съпротивата им се оказа до голяма степен безполезна през изминалата година, коментират икономисти пред Ройтерс.
Дебатът трябва да бъде възобновен на следващата политическа среща на ЕЦБ на 16 март, когато банката обеща да повиши лихвите до най-високото им ниво от разгара на финансовата криза през 2008 г.
Обясняването на инфлацията в еврозоната бавно започва да се променя. Бизнесът очаква по-малко повишение на цените, тъй като перспективите за разходите и търсенето стават по-неясни.
Някои европейски страни като Гърция предложиха мерки за ограничаване на инфлацията при стоки от първа необходимост, докато Франция и Испания обсъждат подобни стъпки.
„Икономиката на рентабилността предполага, че може да видим по-голямо свиване на печалбата“, казва главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн пред Reuters. „Европейските фирми знаят, че ако повишат цените твърде много, ще претърпят загуба на пазарен дял.“
В Съединените щати разширяването на маржа на печалбата започна по-рано и вече се обръща, макар и бавно и неравномерно. Но за разлика от Съединените щати, няма официални данни за корпоративния марж за еврозоната. Вместо това националните сметки и отчетите за печалбите от регистрирани компании се използват като заместители, за да се нарисува картината на инфлацията.
Компаниите за потребителски стоки от еврозоната, например, увеличиха оперативните маржове до средно 10,7% миналата година, с една четвърт спрямо 2019 г., преди глобалната пандемия и войната в Украйна, показват данните на Refinitiv, цитирани от Ройтерс.
По подобен начин печалбите, а не разходите за труд и данъците представляват лъвския дял от вътрешния ценови натиск в еврозоната от 2021 г. насам, според изчисления на ЕЦБ, базирани на данни на Евростат.
Ръкодовителите на ЕЦБ, събрани във Финландия, прегледаха масиви от данни, показващи, че печалбите са изпреварили заплатите благодарение на спестяванията, натрупани по време на блокирането заради пандемията, но също така и поради властта на компаниите да определят цените.
Тъй като тези спестявания вече са изчерпани и конкуренцията се завръща, нещата може да се променят за ЕЦБ, от където призовават за преформулиране на отношението към инфлацията.
През януари управителят на португалската централна банка Марио Сентено беше сред първите, които предупредиха за риска от много ясно увеличение на маржовете на печалба, като каза, че това трябва да бъде включено в дневния ред на европейската политика. Членът на борда на ЕЦБ Фабио Панета по-късно заяви, че работниците са понесли тежестта на скока на цените, докато в крайна сметка фирмените надценки са останали стабилни или дори са се увеличили в някои сектори.
Заплатите се ускоряват, като прогнозният инструмент за проследяване на заплатите на ЕЦБ предвижда увеличение от близо 5% през 2023 г. за договорите, подписани през последното тримесечие на 2022 г. Но това няма да компенсира огромния спад на реалните заплати през последната година, изтъкват анализатори .
По време на последната инфлационна криза през 70-те години близо 70% от икономическата продукция е отишла за служителите, като малко над 20% са отишли за печалби, според данни на Евростат. Сега делът на труда възлиза на 56%, като една трета отива за печалбите.
Някои представители на ЕЦБ твърдят, че схемите за отпуск по време на пандемията могат да увеличат доходите и че продължителен период на висока инфлация може да повиши изискванията за заплати по начин, който моделите, разработени по време на периоди на стабилни цени, не успяват да предвидят.
