fbpx

Пластмасовите микрогранули – малки размери, големи щети

Тези частици са с размери от няколко милиметра. Ние газим боси в тях по плажовете или покрай реките, без дори да ги виждаме. С големината на зърно леща, тези микрочастици или „пелети“ са пластмаси. Те служат като суровина за индустрията за изработването на какъвто и да е пластмасов предмет, необходим за нашето ежедневие, изтъква France 24* в репортаж по темата.

На плажа в Тарагона, на един час път южно от Барселона, Джорди Олива излиза от водата със сърфа си под мишница. Той се връща от последното си сърфиране в морето с „горчив вкус“ в устата. Този плаж на брега на Средиземно море, където е израснал, е неговото царство. Но днес той вижда само едно нещо: милионите малки пластмасови топчета, които го покриват.

Да сърфираш в супа от пластмаса

Съосновател на неправителствената организация Good Karma Projects, Джорди с група приятели пресява пясъка с помощта на обикновени сита. „Всяка година през октомври се организира гигантска оборка едновременно по целия свят“, обяснява 30-годишният мъж. „Тук, на този плаж, събрахме за час и половина 1,8 милиона пелети.“ Идеята му не е да почисти плажовете, а да даде гласност на това трудно забележимо замърсяване. „Когато започнахме да запознаваме обществеността с този замърсител, много хора ни казваха, че са събирали тези малки топчета в детството си, те дори не знаят, че това всъщност е пластмаса“, заключава Жорди.

Полиетиленът, полипропиленът и полистиренът са в основата на всеки продукт от пластмаса

Всеки елемент от пластмаса започва живота си от тези малки гранули, които се разтопяват и след това се изливат в калъпи, за да се получат практически всички пластмасови предмети от бутилките, през обувките, домакинските съдове, мебелите до автомобилните табла.

Един тон сурова пластмаса се състои от 50 милиона от тези „пелети“, тяхното друго наименование. Те са с диаметър по-малък от 5 мм, размер, сравним със зърно леща, и са много леки, следователно изключително летливи. По този начин те се разпръскват с милиарди в природата. Замърсяването е двойно. Първо – ежедневно: гранулите коварно излизат от фабриките по време на производство, транспорт, съхранение или дори рециклиране. Второ – случайно, когато потъването на товарен кораб предизвиква бели приливи. През пролетта на 2021 г. край бреговете на Шри Ланка се запали контейнеровоз. Цели три контейнера с пелети паднаха във водата и течението ги отнесе до плажовете. Същото се случи наскоро и във Франция, край брега на Атлантическия океан.

Всяка година 230 000 тона микрогранули попадат в океаните. Те се разпространяват толкова бързо, че се срещат на всеки континент, освен, изненадващо, на Антарктида.

Микробомба

Хоаким Ровира е биохимик в университета Ровира I Виргили (URV) в Тарагона и изучава отблизо микропластмасата. Гранулите, които Жорди намира на плажа, са част от нея. При това те са най-големите като размери. Не е необходимо да се доказва опасността от микропластмасите: те се поглъщат от организмите (риби или мекотели, миди например) и продължават пътя си нагоре по хранителната верига. Но пелетите са специални, обяснява изследователят, „те са коктейли от замърсители, малка замърсяваща бомба (…)“. Съдържат много химически вещества и добавки. Те варират от пигменти до импрегнанти за забавяне на горенето. За някои дори се смята, че засягат ендокринната система или, че съдържат канцерогенни молекули. Това може да има драматични последици в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план за флората и морската фауна, но също така и за човешкото здраве.

Да се следва пътя на микрогранулите

Марта Суграньес е изследовател в университета в Барселона. Тя също е част от проекта Good Karma, като научен координатор. „Опитваме се да разберем откъде идват тези пластмасови топчета. Идеята е да тръгнем по следите им, да разследваме като детективи”, обяснява младата жена. Редовно, в рамките на един ден, тя взема проби от бреговата линия – най-високата точка, достигната от вълните на плажа на Тарагона.

След това тези проби се изпращат в университетската лаборатория, където пелетите се сортират, анализират и се маха обвивката им. В резултат на нейните изследвания тя получава плътността на квадратен метър и техния физичен и химичен състав. „Имаме доказателство, че тези пелети идват от реката близо до индустриалната зона тук в Тарагона“, заключава Марта, „Съществува ясна връзка между дъждовете и факта, че пелетите се спускат по реките и стигат на плажа“. Следователно пелетите пътуват от сушата, където се намират производствените предприятия, до морето, преминавайки през реките и след това през плажа.

Промишлеността се защитава

Наясно сме, че има пластмасови гранули“, отговаря Мария Мас, директор на Асоциацията на химическите компании на Тарагона (AEQT). „От известно време работим усилено, за да намалим изхвърлянето на пелети от нашите фабрики в природата“. В световен мащаб, в началото на 90-те години, индустрията създаде доброволческа програма Operation Clean Sweep (OCS) за да помогне на компаниите да подобрят своите практики за работа с микрогранулите и за предотвратяване на тяхното изхвърляне.

Няма независими одити, които да проверяват дали обещанията се изпълняват в предприятията, нито истинска прозрачност. OCS е силно критикувана от неправителстваните организации. Мария Мас се защитава: „Подобрихме нашите съоръжения. Поставихме контейнери за събиране на „пелетите“ и аспиратори за събиране на гранулите, които падат на земята. Именно тук сме съсредоточили всичките си усилия.“ По думите ѝ, изхвърлянето на пелети в природата са все по-редки. „Очевидно достигането на целта нула ще изисква цялата верига от производството до достигането на крайния продукт до потребителя да се включи в тази програма и да се ангажира с нея. Не само да се включи, но и да се ангажира. Това е ключът.“

Да се класифицират микрогранулите като опасен продукт

Какво ще стане, ако, подобно на петрола например, пластмасовите пелети бъдат класифицирани в световен мащаб като „опасни продукти“? Това е идеята на неправителствената организация Seas At Risk, която води кампания в Брюксел пелетите да не се разглеждат повече като суровина, а като рисков продукт.

Фрдерик Мангоден, мениджър „борба с морските отпадъци“ в рамките на асоциацията, е скептична към обещанията на индустрията: „От 30 години слушаме за инициативи на индустрията за предотвратяване на тези изхвърляния. Проблемът трябваше да е решен още вчера“. Цената на пластмасата обяснява загубите: пелетите не струват много, по-малко от едно евро за килограм.

Затова, според нея, трябва да се предприемат възможно най-бързо законодателни мерки. Това би позволило въвеждането на задължителни норми: използване на здрава и херметична опаковка, която би ограничила всяко изтичане навън, забрана за разполагането на контейнери с пелети на палубата на товарните кораби и изискване превозвачите да ги превозват в трюма. Тези предпазни мерки се прилагат за опасни продукти като горива, чието движение по цялата верига се наблюдава, за да се предотврати изтичане в околната среда. „Стигнахме до етапа, в който трябва бързо да приемем закони на европейско ниво“, казва Фредерик Монгоден, „днес най-важното е производителите да бъдат държани отговорни за замърсяването, което правят“.

Освен това, проучване, публикувано в американското списание PLOS One, показва, че 170 000 милиарда парчета пластмаса плуват на повърхността на океаните. Това са главно микропластмаси, които до голяма степен са били изпуснати в морето след 2005 година.

Това проучване алармира, че е постигнат нов тревожен рекорд в замърсяването на световния океан с пластмаса и призовава за сключването до 2024 г. на международен договор, който трябва да спаси планетата от тези отпадъци. Авторите му дори смятат, че процесът ще се ускори, ако не се направи нищо за за намаляване на отпадъците.

Общото тегло на пластмасовите отпадъци е 2,3 милиона тона, според проучването. Резултатите се основават на проби, взети в повече от 11 000 станции по целия свят, в продължение на 40 години, от 1979 до 2019 г.

„Бързо увеличаване“

Изследователите не са констатирали ясна тенденция до 1990 г., а между 1990 и 2005 г. се наблюдват колебания в хода на процеса. Но след тази дата „виждаме много бързо увеличение в резултат на големия ръст на производството и на липсата на стриктна политика за контрол върху изхвърлянето на пластмасови отпадъци“, казва Лиза Ердъл, една от авторките на изследването.

В открития океан това замърсяване идва предимно от риболовни съоръжения и шамандури, докато дрехите, автомобилните гуми и пластмасите за еднократна употреба най-често замърсяват по-близо до брега. Тяхното присъствие заплашва животните, които се заплитат в по-големите парчета или поглъщат микропластмаси, които след това продължават нагоре по хранителната верига, за да стигнат чак до хората.

Ако тенденцията се запази, се очаква употребата на пластмаса да се удвои в страните от Г-20 до 2050 г. в сравнение с 2019 г. и да достигне 451 милиона тона годишно. За сравнение, след Втората световна война, през 1950 г., в света са произведени само два милиона тона.

Недостатъчно рециклиране

Отпадъците определено са намалели между 1990 г. и 2005 г., отчасти благодарение на ефективните политики, като например конвенцията MARPOL от 1988 г., която сложи край на изхвърлянето на отпадъци от корабите. Но рециклирането, дори в най-богатите страни, не е достатъчно, за да може проблемът да бъде решен.

През изминалата година 175 държави се споразумяха да сложат край на това замърсяване чрез изработването под егидата на ООН до края на 2024 г. на общ договор. Следващият кръг преговори са насрочени за май в Париж. Според авторите на изследването, този договор трябва да е достатъчно амбициозен, за да намали не само производството и употребата на пластмаса, но и да управлява по-добре нейното премахване.

Изчистването на природата от пластмаси маже да има само ограничен ефект затова решенията трябва да се съсредоточат върху намаляванео на изхвърлянето им“, посочва проучването.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"