България е изправена пред една от най-сериозните кризи на енергийната бедност в Европа. Към момента, около 28% от домакинствата в България не са в състояние да отопляват домовете си адекватно, най-високият дял в целия Европейски съюз. С отказа си от поемане на ясни ангажименти за преодоляване на енергийната бедност, България рискува да не се възползва от наличните национални и европейски финансови инструменти за подпомагане на най-уязвимите граждани в трансформацията на икономиката.
Тове е сред основните изводи на анализ, разработен от Центъра за изследване на демокрацията, в сътрудничество с водещи енергийни институти в Централна Европа и представен по време на кръгла маса тема „Преодоляване на енергийната бедност и декарбонизацията на българската икономика“.
Според коментарите, скокът на цените на енергийните ресурси и галопиращата инфлация, започнали още преди руската инвазия в Украйна, ясно са разкрили отрицателните последици от бавния темп на енергийния преход и прекомерната въглеродна интензивност на енергийното потребление на българската икономика. Същевременно, разпространяваните от Кремъл дезинформационни послания прехвърлят вината за високите цени върху Европейския зелен пакт, за да се подкопае доверието в европейските институции и да се забави зеленият преход.
Авторите предупреждават, че крайната цел е България да се заключи в порочните социо-икономически, политически и енергийни зависимости, които пречат на нейното дългосрочно развитие.
Налагането на въглеродна цена, което е крайъгълният камък на декарбонизационните политики на ЕС, в съчетание с добре прилагани политики за преразпределение на приходите от този механизъм, биха могли да намалят енергийната бедност и социалното неравенство в страната. Сред макроикономическите ползи са подобряването на условията на пазара на труда, увеличаването на добавената стойност в енергийния сектор и подобряването на енергийната сигурност, без да се забавя чувствително икономическият растеж, изтъква още анализът.
Участниците в кръглата маса се обединяват около тезата, че прилагането на механизъм за въвеждане на въглеродна цена върху цялата икономика, би имало макроикономически ползи, като например подобряване на условията на пазара на труда, увеличаване на добавената стойност на енергийния сектор и подобряване на енергийната сигурност, без да се забавя чувствително икономическият растеж. Същевременно, за да бъде преодоляна енергийната бедност в България, приходите от цените на въглеродни емисии, които бизнесът ще заплаща, трябва да се превърнат в инструмент за ускорение на прехода, а не за поддържане на съществуващите зависимости в сектор енергетика.
В изследването на Центъра са разгледани три сценария за преразпределяне – фиксирани плащания, при които всяко домакинство получава фиксиран паричен трансфер, двойно разпределение (понижаване на данъците на домакинствата) и субсидирани цени, при който приходите от въглеродните цени се преразпределят обратно пропорционално на бюджета на домакинствата. Изследването показва, че при преразпределение чрез преки социални плащания (вариант 1), най-бедните 50% от българските домакинства подобряват чувствително благосъстоянието си От ключово значение е политиките за намаляване на енергийната бедност да бъдат подкрепени от институционална рамка, която да управлява процеса и която в момента липсва.
Необходимо е също и детайлен регионален анализ на енергийната бедност, за да се постигне по-добро таргетиране на мерките и набелязване на приоритетни, по-уязвими райони. Социалната подкрепа за най-уязвимите домакинства следва да бъде обвързана с ясни цели за подобряване на енергийната ефективност и промяна на микса от горива, който се използва за отопление.
