Анализът на Адриан Николов е от бюлетина на Института за пазарна икономика…
В края на миналата седмица бял свят видя платформата за следене на цените на хранителни продукти, изработена по поръчка на министерство на икономика – foodprice.bg. На този етап обаче представените данни и инструкциите за ползване на портала повдигат повече въпроси, отколкото изясняват, а декларираната цел за борба с ръста на цените изглежда много съмнителна.
Да започнем с няколкото хубави неща. Порталът взема предвид регионалните различия – иначе казано, отчита че може да има разлика в цените на маслото между Монтана и Благоевград, а също и че в някои редки случаи динамиката им може да е противоположна. На фона на отказа на националната статистика да предоставя регионални ценови равнища, представените на foodprice.bg данни могат да се ползват поне за ориентир за разликите в цените между областите, дори и да не отговарят на формалните изисквания и стандарти за статистическа точност и представителност.
Сайтът позволява и сравнение на цената на дребно с тази на тържищата, както и с изкупната цена на суровините. Това отговаря на зададената цел на портала, декларирана от премиера Гълъб Донов преди месец, а именно да проследи добавките върху цената на всяка една стъпка до крайния потребител. Остава обаче неизяснен по-общият въпрос за ролята и тежестта на сключените сделки на тържищата и стоковата борса, или иначе казано, каква част от стоките, продавани на крайния потребител, „минават“ през борси и тържища. Ако доминиращата част от доставките са чрез пряко договаряне – дали директно от производител към търговец на дребно, или пак чрез договаряне, но с посредничество на търговец на едро, то котировките трябва да се използват с доста голяма доза съмнение.
Оттук насетне започват странните и необясними неща. Инструкциите за употреба на сайта много ясно посочват кой следва да подава информация в него, а именно търговците на дребно с годишен оборот от над 30 милиона лева през 2022 г. На този критерий отговарят практически само големите вериги от т.нар. модерна търговия, с което продължава необяснимото фокусиране на управляващите върху този канал на продажби към крайния потребител. Същевременно, както вече посочихме, те формират едва 30% от пазара на дребно с хранителни стоки. Това от своя страна означава, че правителственият сайт по дефиниция не взема предвид цените в 2/3 от пазара на дребно – тези в малките магазини, отворените пазари и подобни – което го прави доста слаб ориентир за пазарната динамика, още повече на регионално ниво.
Търговците, които подават информация в портала съобщават не средната стойност за групата стоки, а за най-евтината такава. Това още повече отдалечава foodprice.bg от реалното състояние на пазара на храни, тъй като не отчита средни или медианни стойности, а вместо това се фокусира върху най-евтините възможни, независимо от тяхното качество, търсене и предпочитания на клиентите. Още по-странно е изискването така описаната стока да не е в промоция, въпреки ясните индикации че инфлационните процеси са довели до повишено търсене на промоционални стоки, и че промоциите в крайна сметка се калкулират в крайната цена, която клиентът плаща. Това важи с особена сила за търговските вериги, които видимо са във фокуса на портала, при които промоциите са основният инструмент за насочване на потребителското поведение, а и често са сред най-евтините налични стоки.
С включването на стока в правителствения портал обаче търговците поемат и няколко нови задължения. Първо, да не повишават цената ѝ над обявената в рамките на седмица, което на практика въвежда „мек таван“ на една стока от вид за кратък период от време, въпреки уверенията на служебното правителство, че не планира да се меси в механизмите на пазарната икономика. На търговците е вменено и задължение да поддържат наличности от публикуваната стока, което може да се окаже обективно невъзможно в случай на високо търсене – очаква се от тях да откажат да продават, само и само да поддържат наличности?
От значение е и обстоятелството, че подаването на данни е доброволно. С други думи, ако търговците преценят, че включването на стоките им в портала – и съобразяването с горните изисквания – не е в техен интерес, то могат просто да не го правят. Това от своя страна прави включените данни още по-малко представителни и превръщат правителствения портал от достоверен източник в един вид рекламна брошура на тези търговските вериги, които искат да публикуват стоките си.
Прави впечатление също, че липсва една важна стъпка от пътя на стоката от суровина до краен клиент – държавният сайт включва суровините, крайната цена в магазина (с всички направени дотук уточнения), както и тази на тържищата, но не и цената на производителя. Тя би била полезна дори само за пълнота, ако наистина целта е да се проследят всички етапи на „оскъпяване“.
На фона на всичките тези проблеми и странности е редно да се запитаме дали можеше да се подходи по друг начин към изпълняването на тази цел, поне що се отнася до крайните цени. Възможно беше правителството да се сети, че финансира собствен Национален статистически институт, който ежемесечно наблюдава цените на всички стоки и услуги – не само на храните, и не само при големите търговци – и би могъл да предостави много по-изчерпателен поглед върху ценовата динамика. Това би могло да се превърне и в повод да се инвестира в регионално проследяване на цените, но с методологически верен и консистентен подход. В крайна сметка, храните са само част – малко под 1/3 – от всички разходи на домакинствата, а значителна динамика има и при останалите стоки и услуги.
Предвид изложеното, изводът дали foodprice.bg ще постигне заложените си цели – борба със спекула или пък забавяне на инфлацията при храните – се налага сам. Правителственото усилие е изключително недообмислено, но пък за щастие идва в момент, в който инфлацията тъй и тъй е тръгнала надолу, тъй че авторите му ще могат да обявят успех въпреки съмнителния си принос.
