С инфлация от над 50%, икономическата криза в Турция играе решаваща роля в президентската кампания по-малко от месец преди изборите на 14 май. Анализаторите обаче смятат, че недоволството от икономическото управление на Реджеп Тайип Ердоган няма автоматично да се превърне в гласове за Кемал Кълъчдароглу, единственият кандидат на шестте опозиционни на турския президент партии, отбелязва France 24* в свой анализ.
Неслучайно Реджеп Ердоган изнесе на преден план икономическите си обещания при официалния старт на президентската си кампания на 11 април. „Ще върнем инфлацията до едноцифрено число и ще избавим окончателно страната ни от този проблем“, обеща турският президент пред огромно множество симпатизанти, събрали се на един стадион в Анкара.
Причината за това е, че инфлацията се превърна в една от основните тревоги на населението. Макар че страната преживява стабилен растеж, покачването на цените възлиза на повече от 50% (средно на годишна база) според официалната статистика, публикувана през март. И това, след като достигна главозамайващ връх от 85% през октомври, ниво, невиждано от юни 1998 г.
Тези официални данни редовно се поставят под въпрос от независими икономисти. Последните обаче изпитват непрекъснатия натиск от правителството в стремежа му да контролира данните. „Много ясно е, че правителството си е играело с числата“, казва Хауърд Айзенщат, специалист по Турция в Института за Близкия изток във Вашингтон. „Ежедневният сблъсък на хората с инфлацията обаче е много по-страшен“, добавя той.
Под въпрос се поставят икономическите решения на Ердоган
Ударена от парична и инфлационна криза, страната е свикнала с катаклизмите на своята валута още от 2018 година. Но през март турската лира падна до исторически най-ниското си ниво спрямо долара.
Експертите отдават тази криза на решенията на Реджеп Ердоган. Държавният глава твърди, против всякаква икономическа логика, че високите лихвени проценти подхранват инфлацията, което го накара да ги намали, като същевременно призовава Турската централна банка да гарантира спестяванията и да компенсира понесените загуби. Това е план, който анализаторите не смятат за жизнеспособен в дългосрочен аспект.
Всичко това бележи колосална промяна в сравнение с магията от първите години на управлението на Реджеп Ердоган. Когато той стана министър-председател през 2003 г., турската икономическа криза от 2001 г. беше отминала, а тя допринесе в голяма степен за победата на неговата партия ПСР. Тогава Ердоган се зае да съживи икономиката, като постигна впечатляващи резултати.
С подкрепата на МВФ и благоприятната икономическа конюнктура в Европа, ръстът на БВП на Турция стигна 7,2% средно между 2002 г. и 2007 г. Много от твърдите избиратели на Ердоган, мюсюлманите от работническата класа, живеещи в Анадола, успяха да влязат в редиците на средната класа. Но през последните пет години мечтата се изпари като дим. Инфлацията и паричната криза засегнаха сериозно стандарта им на живот, както и на евроориентираната буржоазия от Истанбул.
„Хората, които считат себе си за средна класа, изпитват огромни трудности да поддържат елементарно ниво но живот. Простата необходимост да се сложи храна на трапезата вече се превърна в проблем“, посочва Хауърд Айзенщат.
Верността на избирателите на ПСР
Тази икономическа ситуация може да попречи на преизбирането на настоящия президент, ако вярваме на последните сондажи. Реджеп Тайип Ердоган и ПСР бяха неотменно преизбирани през последните двадесет години, но повечото проучвания на общественото мнение дават лека преднина на първия тур на основния му опонент Кемал Кълъчдароглу, лидер на Републиканската народна партия (РНП, социалдемократическа).
Въпреки това анализаторите казват, че разочарованието от турския държавен глава е също толкова голямо, колкото и скептицизмът към опозицията, което може да постави под въпрос преднината на Кемал Кълъчдароглу.
„Не съм сигурен, че мога да вярвам на социологическите проучвания“, изтъква Айзенщат. „Много външни наблюдатели са склонни да мислят, че щом икономическото положение е лошо, то хората ще напуснат кораба. Но това не е непременно така. Мисля, че голям брой гласоподаватели на ПСР в крайна сметка ще се обърнат отново към своя кандидат в последната минута“.
Трябва да припомним, че по време на президентските избори през 2018 г. много западни наблюдатели подцениха Реджеп Ердоган. Те очакваха, че Мухарем Индже, тогавашният председател на РНП, ще успее да принуди президента да се яви на балотаж. В крайна сметка лидерът на ПСР получи необходимото мнозинство още на първия тур с преднина от 10 милиона гласа пред съперника си.
Кълъчдароглу иска да избегне идеологическите дебати
Освен това икономиката не е единственият мотив на избирателите, които в Турция се водят и от съобръжения от културен и идеологически характер. Ердоган запази популярността си сред милионите си поддръжници в сърцето на социално консервативния Анадол. Той символизира повече от всякога завръщането на исляма в сърцето на турския обществен живот след години на кемализъм (доктрината на Мустафа Кемал, проповядваща отделянето на исляма от политиката).
Този факт Кемал Кълъчдароглу взе в предвид в политическата си стратегия, заемайки по-прагматична позиция в сравнение със своите предшественици от РНП по въпроса за носенето на забрадки. Въпреки че е известен с това, че е пламенен защитник на секуларизма, той все пак подкрепи конституционната поправка, потвърждаваща правото на жените да носят бурка.
„Така, със своята помирителна реторика, Кълъчдароглу се стреми да смекчи въздействието на идеологическата поляризация с Ердоган. Следователно, икономиката ще играе по-голяма роля от обикновено на тези избори“, смята Озгур Унлухисарджикли, директор на офиса на на German MarshallFund в Анкара.
Остава да се разбере каква точно икономическа алтернатива предлага главният съперник на Ердоган. Икономическата програма на Кемал Кълъчдароглу предвижда връщане към строга парична политика и независимост на централната банка. Но, като изключим тези две основни линии, опозицията старателно избягва да навлиза в детайли за предлаганите мерки. Наистина, няма да е лесно за нея да убеди избирателите в необходимостта от връщането към непопулярната ортодоксална икономическа политика.
И накрая Хауърд Айзенщат заключава, че политическата стратегия на опозицията ще бъде „да поддържа дебата около причините, довели Турция до този хаос, като превърне изборите в референдум за Ердоган, пред това каква политика ще води, след като дойде на власт“.
*Превод Георги Саулов
