„История за три икономики“ е озаглавен първият анализ, подготвен от създадения от служебния кабинет Съвет за икономически анализи. Автор на анализа е Пламен Ненов, икономист в Норвежката централна банка, доцент в BI Norwegian Business School в Осло, Норвегия и главен секретар на Съвета.
Целта на този анализ е да представи подробно основните факти за динамиката на регионалните икономически неравенства в България през периода от 2000-та година до Ковид пандемията с конкретен фокус върху разликите в регионалната икономическа активност в страната. Анализът представя и регионалния характер на основни икономически политики в България, включително на разпределението на eврофондове и на регионалната фискална политика.
Въз основа на представените факти могат се направят следните обобщения. На първо място, през 21-ви век се наблюдава сериозно икономическо раздалечаване между София и околността и останалата част на България, което превръща българската икономика в икономика на две скорости.
Второ, в България се наблюдават трайни регионални разлики в местната икономическата активност, измерена чрез отношението между заетостта и населението в трудоспособна възраст, като един съществен дял от регионалните икономики на страната e със сериозно потисната икономическа активност.
Трето, след кризата от 2009-та година заетостта извън София и околността се намира в траен застой, като отношението заетост-население извън София се възстановява само частично, а основен фактор за „възстановяването“ е демографският (миграция).
Четвърто, извън София и околността се наблюдава разминаване между ръста на местния брутен вътрешен продукт (БВП) и ръста на трудовото възнаграждение.
По отношение на икономическата политика на страната, анализът показва, че трансферите от ЕС са насочени основно към София или по-малки общини с ниска безработица, отколкото към местни пазари на труда с потисната икономическа активност. Освен това фискалните трансфери от централния бюджет реагират слабо на задълбочаващите се регионални икономически неравенства, като се наблюдава относително ниско ниво на споделяне на рисковете между регионите.
Силно разнородният регионален профил на българската икономика прави наложително регионализирането на икономическата политика в България чрез прилагането на специфични и таргетирани регионални икономически политики.
Събраните данни ясно представят сериозното и ускоряващо се раздалечаване между София и околността от една страна и останалите области от друга страна през 21-ви век както по отношение на заплащането, така и по отношение на икономическата активност, измерена чрез отношението заетост-население в трудоспособна възраст.
Докато в началото на 21-ви век София и околността не се различава особено от останалите области в страната по тези показатели, то през 2019 г. средната работна заплата е почти двойно по-висока, а отношението заетост-население е с поне 20 процентни пункта по-високо за София и околността в сравнение с останалите области.
Тези увеличаващи се разлики се дължат както на динамиката по време на икономическия бум в периода 2004-2008 г., така и на периода на възстановяване след кризата от 2009 г.
Анализът на данните сочи също така, че същественото раздалечаване между София и останалата част на страната по отношение на средната работна заплата и заетостта през 21-ви век е съпътствано от също толкова съществено раздалечаване в местния реален БВП. Данните за местния БВП на глава от населението потвърждават изводите от данните за местните пазари на труда – трайното увеличение в разликите между София и останалата част на страната се дължи, както на икономическия бум през 2004-2008 г., така и на следкризисното възстановяване.
За целия период от 2000 до 2019 г. София и околност отбелязва впечатляващ среден ръст на БВП от порядъка на 6% на година, докато за останалата част на страната този годишен ръст е около два пъти по-нисък. Освен това се наблюдават индикации за трайно забавяне на ръста на БВП извън София след кризата от 2009 г.
Сравнението между динамиката на регионалния БВП на глава от населението и средната работна заплата показва, че докато за София и околността БВП и средната работна заплата растат със сходни темпове, за останалата част на страната средната заплата расте с доста по-бързи темпове от БВП на глава от населението.
На фона на направените заключения в анализа, съветът дава и своя препоръка – в България е необходимо провеждането на всеобхватна регионална икономическа политика.
За да бъде реализирана такава всеобхватна регионална икономическа политика е необходима по-голяма координация между европейското финансиране и политики от централния бюджет. Разработването на такава икономическа политика е функция на допълнителни икономически анализи, включително по отношение на регионалните ефекти на различни национални политики, както и на ефективността на различни видове регионални политики в българския контекст.
Все пак една първа стъпка, която изглежда естествена на фона на представените в настоящия анализ факти, е обособяването на София и околността в отделен NUTS2 регион за планиране, подобно на други държави от Източна Европа. Това обособяване на регионалната икономика на София би увеличило значително ефективността на бъдещи регионални икономически политики в България, което от своя страна би позволило както на София, така и на останалата част от страната да растат с по-бързи темпове.
