Недрата на Казахстан са пълни с нефт и газ. Войната в Украйна предостави добри възможности за износа на страната на въглеводороди към Запада. Това се отнася в същата степен и за нейния уран. Макар че руските ураниеви руди не са обект на санкции, западните страни, които продължават да доставят ядрено гориво от Русия, активно търсят алтернативи, изтъква публикация на RFI. Казахстан, който е най-големият производител в света с 40% от световното производство, изглежда е основен заместител. Страните от Източна Европа гледат също натам, за да подновят договора си от 2025 г., изтъква директорът на националната компания Казатомпром. Румъния получи през април първите доставки казахстански уран. През първото тримесечие казахстанското производство леко спадна, но търсенето и цените се възстановяват.
Казахстан задоволява 40% от нуждите на Франция
Франция, в която две трети от електроенергията се произвежда от атомни електроцентрали, установи дългосрочно партньорство с най-големия си доставчик. Orano, бившата Areva, водещ световен производител на уран, добива рудата на две площадки там и е в процес на разработване и на трета, която трябва да осигури производство за следващите 15 години. Това са свръхконкурентни фабрики с производствени разходи по-ниски от тези на Нигер. Но това не е достатъчно, за да превърне Казахстан в предпочитан доставчик на всички страни, разполагащи с атомни електроцентрали. Това, което му липсва за постигане на самостоятелност е пълното затваряне на цикъла за прерабботка на ураниевата руда.
Казахстан все още е силно зависим от Русия за преработването на рудата
Русия е незаобиколим фактор. Тя разполага с половината производствени мощности в света за обогатяване на уран. И преработва основно казахстанска руда. Русия осигурява около една пета от европейския внос и 14% от американския внос на обогатен уран. Франция внася от Русия рециклирано гориво. Поради липса на избор, всички тези враждебни на Москва държави обаче продължават да се обръщат към нея. Намирането на други доставчици, които разполагат с целия производствен цикъл, може да отнеме от 7 до 10 години, изчисляват експертите. Инвестициите в производствени мощности са толкова големи, че само държавата би могла да се ангажира с такъв проект. Това няма нищо общо с пазара на въглеводороди: след налагането на санкциите върху руския петрол, бяха необходими само няколко седмици за реорганизирането на търговията с черното злато.
С тази икономическа реалност се сблъскват всички опити за налагане на санкции върху руския износ на уран.
В най-голяма степен се противопоставят страните от Източна Европа. Най-често техните реактори са по съветска технология. Това е случаят на 18 централи в Европа. Така че единствено Росатом, руската държавна атомна компания, разполага с технологията, за да им достави ядреното гориво. Европейският внос на руски уран възлиза на един милиард долара годишно, докато вносът на руски петрол е на стойност близо 90 милиарда долара. Следователно финансовите измерения на санкциите срещу руския уран са много по-малки. Росатом и неговата мрежа от чуждестранни филиали все още имат светло бъдеще пред себе си. Въпреки войната, Росатом планира изграждането на електроцентрали в Словакия, Финландия и Унгария. Износът му скочи с 20% през 2022 г. Що се отнася до Казатомпром, той трябва преди всичко, както и при петрола, да диверсифицира пътищата за износ на своя уран, за да избегне пресичането на територията на могъщия си съсед.
