Служебното правителство е заложило в проектобюджета капиталови разходи като за плавателен канал от Павлово до Бургас…
Бюджетът на държавата трябва да е прецизен и безпристрастен план за събиране на приходи и изпълнение на разходни политики. Министерството на финансите под ръководството на служебния министър Росица Велкова не гледа така на нещата.
В края на април МФ внесе в парламента не проектобюджет за 2023 г., а провокация, опит за сплашване, атентат в публичните финанси. Атентат фалшив, защото никой редовен финансов министър няма да се ангажира с прилагането на бюджет с 6.4% дефицит в страна, свикнала на бюджетни излишъци (навредили на икономическото и социалното й развитие).
Кой финансов министър на малка страна, изправен пред дефицит от 11-цифрено число, няма да се опита да го оптимизира? Като първо погледне критично на планираните капиталови разходи в проектобюджета – почти двойно по-високи, отколкото за предходната година.
Според Велкова и нейните подопечни, капиталовите разходи, които трябва да направи бъдещо (или бъдещи) правителства до края на годината възлизат на 10.5 млрд. лв. В същото време, според отчета на МФ капиталовите разходи до края на март са били 929 млн. лв. Ако темпът се запази, до края на май ще се направят капиталови разходи за 1.5 млрд. лв.
Дори да оставим за момент основния въпрос – дали това е нужно, трудно е да си представим, че българската държава днес разполага с капацитета да инвестира прозрачно и ефективно 9 млрд. лв. за срок от 7 месеца. Дори ако оптимистично предположим, че този бюджет ще започне да се изпълнява незабавно след края на май.
9 млрд. лв. са много пари. С тях правителството би могло да плати например за довършване на историческата магистрала „Хемус“, за тунел под Шипка, за скоростен влак Бургас – София, за ремонта на излязлата от строя ПАВЕЦ „Чаира“ – и накрая, за разкош, ще останат публични средства за фотоволтаични паркове с капацитет 1-2 гигавата, които ще позволят на България да затвори поне 1 бълваща дим и гълтаща субсидии ТЕЦ.
Не се чува за подобни намерения, освен може би за речен канал от Русе до Варна. Логиката на служебното правителство за раздутите капиталови разходи вероятно е друга: съучастие в проекти по Плана за възстановяване и устойчивост. Това не става ясно от обнародваните от МФ документи и политическите коментари, но е трудно да се обясни по друг начин.
Дори да е така: служебният министър изрично посочи, че в държавния бюджет за 2023 г. не е предвидено да има приходи по Плана за възстановяване и устойчивост (Стенограма от заседание на Министерски съвет от 28.04.2023 г.). Велкова буквално каза:
„По ПВУ-то не сме предвиждали приходи. Съгласно профила за плащанията България трябва да получи през 2023 г. два транша, общо в размер на 2.9 млрд. лв., като срещу тях, съответно, трябва да бъдат отчетени редица законодателни промени, реформи, 12 законопроекта…“
С присъща на ковчежник предвидливост министърът е преценила, че настоящият български парламент няма способност и воля за толкова обширна законодателна дейност, така че траншовете от Европа за близо 3 млрд. лв. действително са под въпрос.
Но тогава защо е заделено толкова място за съфинансиране? В нажежена политическа обстановка, да заявиш примерно 5 млрд. лв. разходи за проекти, които знаеш, че скоро няма да стартират – след което да хвърлиш на политическата арена сметка за 11.4 милиарда лева – това не е технократският подход, очакван от финансово ведомство в служебен режим.
Очевидно е, проектобюджетът отправя политическо послание, превръща се в инструмент на партийната борба. Освен че клати финансовата стабилност и смущава икономиката, това е удар и срещу демокрацията: ключова институция като Министерството на финансите се забърква в партизанщина.
Какво е това политическо послание, което носи проектобюджетът? Появиха се вече коментари, които се усъмниха в прогнозите на МФ, но им намериха оправдание: щедрата социална политика – вдигане на пенсии, минимална работна заплата, линия на бедност и доходи на държавни служители – може да ни завлече на дъното. Затова, видите ли, от МФ умишлено ни стряскат, за наше добро.
Моят прочит е различен. Вдигането на доходи в допълнение към разходите за отбрана може и да вкарва бюджета в дефицитната зона, но не това, а необясними капиталови разходи надуват минуса до 6.4% от БВП. Планираният за 2023 г. ръст на разходите за пенсии е с 3.5 млрд. лв., а ръстът на капиталовите разходи – с 4.5 млрд. лв.
Българската икономика сравнително спокойно може да плаща малко по-високи пенсии и да поддържа малко по-високи разходи за труд. Особено ако реформира приходната част по модела на европейска страна, а не латиноамериканска хунта. Но политическите интенции, на които МФ в момента е инструмент, не искат да позволят това да се случи.
Затова е и постановката с дефицита – да се очернят предишните във властта, правителството на „Продължаваме промяната“, работило от средата на декември 2021 г. до края на юли 2022 г. Петков и Василев нарушиха табу и чувствително вдигнаха доходите на големи групи от населението, включително пенсионери и учени. Резултатите не закъсняха и освен че много хора поеха глътка въздух, макроикономическите показатели се подобриха. Това е топлата вода в икономиката, измислена още преди Кейнс.
Проектобюджетът за 2023 г. иска да внуши, че България не може да си позволи подобна политика. Затова се надуват разходи – и се подценяват, или несъбират, приходи. Това се прави нарочно – за да проличи, че тази страна не може да си позволи добри доходи.
На заден план, върхушката (не бих използвал думата елит) на българската политика вижда, че нормализирането на доходите на населението все пак е неизбежно. Трудовият пазар, географията в Европа и други фактори говорят, че доходите на българите ще се ориентират от своето насъщно ниво към по-средно за ЕС ниво на потребление.
Това вероятно ще се случи, така или иначе, но за партиите е от решителна важност с кого ще се асоциира идващият ръст на доходите. Който осигури доходи, той ще управлява в следващите години. Не може да се позволи това да са Петков и Василев – те не са от върхушката.
Отговорихме си на въпроса защо се прави това, сега да видим как се прави. Фабио Теларико, изследовател в Университета в Любляна, в научна статия от 2023 г. отбелязва: „[в статистическите модели, чрез които изготвя прогнозите си], Министерството на финансите [на България] си е позволило значително пространство за дискреционни интервенции…“
Казано не чак толкова учтиво, МФ по свое усмотрение бърника в параметрите на моделите си, за да получи накрая какъвто резултат желае – ще има дефицит, ще има излишък, този данък е добър, онзи политик е лош. Според Теларико, МФ в миналото е използвало лоста на своите прогнози, за да оправдае политиката на плоския данък. Използва го и днес, в опит за фалшив атентат посредством нереален бюджетен дефицит.
Дотук гледахме разходите, но при приходите също е имало „интервенции“. За 2023 г. МФ планира с около 5 млрд. лв. по-високи данъчни приходи спрямо предварителния отчет за 2022 г. – и за първите четири месеца на годината са постигнати 2 млрд. лв. от заложения ръст. Тоест, ако нещата продължават по същия начин, още отсега се вижда преизпълнение на плана за данъците, т.е. по-малък от обявения дефицит.
Странни са и прогнозите за помощите от ЕС: за 2022 г. те са били 6 млрд. лв., но МФ очаква през 2023 г. те да спаднат до 4 млрд. лв. На следващата 2024 г. обаче помощите ще са двойно повече – 8 млрд. лв. Непредубеден читател би казал, че МФ е понагодило датите, за да изглежда дефицитът за тази година по-голям.
Така в документ, който ще се гласува в Народното събрание като закон, е заложен дефицит от 6.4% от БВП. Добър „служебен“ облог: ако случайно икономиката се срути (заради дългогодишните вреди, които й нанася българската политика) – ще има познал верния резултат. Ако дефицитът излезе по-нисък – е, това ще е благодарение на връщането ни към консервативни начала след щетите, нанесени миналата година от лошата „промяна.“
