В Турция, няколко дни преди изборите, Реджеп Ердоган обещава на избирателите местна, безплатна и изобилна енергия. Турция обаче все още е далеч от самозадоволяването и зависи основно от Русия, изтъква RFI*.
При откриването на първото турско газово находище в Черно море президентът, който е кандидат за трето поредно преизбиране, обеща един месец безплатен газ за всички домакинства. И дори една година, за да покрият част от нуждите си. Този ангажимент обаче е „обвит в неясноти“, тъй като е свързан с бъдещата експлоатация на находището.
Друго грандиозно съобщение е за открития петрол в близост до сирийската граница. Изчислява се, че залежите на това находище могат да покрият 10% от текущите нужди на Турция. Тези щедри обещания и благоприятни очаквания за бъдещето несъмнено ще дадат повод за размисъл в турските домове. Защото, въпреки субсидиите, енергийните сметки в Турция рязко скочиха.
Цените на газа и електричеството се увеличиха с 20% през септември. Това увеличение е една от основните причини за тази двуцифрена или дори трицифрена инфлация, която подкопава покупателната способност на домакинствата.
Нарастващи потребности
„Енергийната независимост е толкова важна, колкото и отбранителната сигурност“, казва Ердоган. Това е отколешно желание на президента, но все още е далеч от осъществяване. Добрите данни за възобновяемите енергийни източници, които осигуряват повече от половината от произведената електроенергия, не трябва да заблуждават.
Зад това привидно добро състояние стои търсене, което расте стремглаво успоредно с икономическия растеж на страната. 70% от нуждите ѝ се покриват от внос на въглеводороди. С войната в Украйна и газовата криза, която тя предизвика, Турция побърза да увеличи покупките на руски въглища, за сметка на Колумбия, нейния бивш доставчик номер едно.
Покупките на руски петрол също се увеличиха през 2022 г. Русия е и основният доставчик на газ за Турция. Турският президент цени тези привилегировани отношения с Москва. Той би искал да ги разшири с реализирането на големи енергийни проекти.
Газов хъб
Миналата есен Владимир Путин търсеше нов път за руския газ, след като вече не можеше да използва Северен поток. Той подсказа идеята за газов хъб на турския президент, който много бързо я възприе. Газът, пристигащ по тръбопроводи от Русия, Иран, а защо не и Туркменистан, може да бъде втечнен и след това реекспортиран с кораби. Тази инициативата вбесява западняците. Но експертите смятат нейното реализиране за нереалистично.
Тъй като няма запаси от газ, Турция не изглежда надеждна в тази роля на газов хъб. А със санкциите срещу Русия е малко вероятно инвеститорите да поемат риска да финансират нови газопроводи, по които да тече руски газ. Това обаче е аргумент, който лидерът на ПСР охотно изтъква в предизборната си кампания.
Атомът
Енергийната независимост на Турция, за която Ердоган мечтае, включва и атома. Но това също не може да се осъществи без сътрудничеството с Русия. Първият реактор, открит прекалено помпозно в края на април в град Акую, беше финансиран и построен от Росатом. След две-три години той ще осигурява една десета от производството на електроенергия.
Руската държавна компания ще го експлоатира в продължение на 15 години и ще реализира впечатляваща печалба. Тя получи фиксирана цена два пъти по-висока от средната за пазара. Ясно е, че енергийната независимост, обещана от Реджеп Ердоган, ще бъде платена в рубли, на висока цена, в икономически и дипломатически план.
*Превод Георги Саулов
