Европейският съюз търси нови приходи за финансиране на плана за възстановяване от 750 милиарда евро за противодействие на пандемията, приет през лятото на 2020 г. Пари, взети назаем на финансовите пазари и които ще трябва да бъдат върнати. Назрява обаче тревога поради повишаването на лихвените проценти, което ще утежни плащанията, изтъква RFI.
За да изплати заема, свързан с плана за възстановяване след Covid от 750 милиарда евро, Европейската комисията трябва да предложи до септември пътища за намиране на нови приходи – така наречените „собствени ресурси“. Това трябва да стане, тъй като планът за възстановяване е заложен в бюджета на Европейския съюз. Но Европарламентът реши да промени този дневен ред, като представи своите виждания за „собствени ресурси“ в инициативен доклад, смисълът на който е да подскаже идеи и да вдъхнови Комисията.
Но на преден план излиза суровата реалност на числата. До 2028 г. ще трябва да се изплащат само лихвите по кредита. През 2020 г. за тази цел бяха предвидени 15 милиарда евро. Но в действителност, с повишаването на лихвените проценти, тази сума вероятно ще нарастне двойно или това са 30 милиарда евро, които трябва да бъдат изплатени за седем години. А след 2028 г. също ще трябва да започне изплащането на самия заем и следователно да се намерят 20 милиарда евро годишно.
Дълъг и труден процес
Това е опасност за европейския бюджет, ако не се направи нищо, предупреждава Валери Хайер, евродепутат от групата Renew Europe и съавтор на инициативния доклад за собствените ресурси. Ето защо, наред с данъка върху въглеродните емисии по границите и вътре в рамките на ЕС, който може да донесе 6,5 милиарда евро годишно, докладът иска да изведе нови предложения и възможности за приходи за Съюза. „Това са данъкът върху финансовите транзакции, минималният корпоративен данък, данъкът върху криптовалутите, данъкът върху обратното изкупуване на акции“, обяснява тя. Така също и създаване на механизъм за справедливо възнаграждение в рамките на съюза: мултинационалните компании трябва да гарантират, че работниците им получават заплащане поне на прага на крайната бедност. И ако това не е така, те ще трябва да платят такса в бюджета на Европейския съюз“.
Общият размер на приходите от тези потенциални нови собствени ресурси все още не е изчислен. Но това, което е сигурно е, че евентуалното им приемане е дълъг процес, осеян с много препятствия. Първо, защото всеки нов собствен ресурс трябва непременно да бъде одобрен с единодушие от двадесет и седемте, след което да бъде ратифициран от всички национални парламенти на държавите-членки.
