Френските синдикати бяха приети в Матиньон (седалището на френското правителство), за да се обсъдят проблемите на труда. Целта на този диалог, най-после възобновен след пенсионната реформа, е да се начертаят основните линии за сключване на ново споразумение за живота на работното място, изтъква RFI*.
Досега президентът Макрон основно се вслушваше в собствениците, като даваше предимство на политиката на предлагането с надеждата да бъдат привлечени инвеститори, които съответно да създадат нови работни места. Тази мисия беше изпълнена. Франция става все по-привлекателна за чужденците.
Това беше още веднъж потвърдено на годишната среща „Изберете Франция“, на която бяха поканени 180 собственици и президенти на големи международни компании. Те умножиха обещанията си за инвестиции и работни места. Безработицата все още засяга 7% от активното население, но бележи стабилна тенденция на спад от 2015 г. насам. Тя вече не поражда страхове. По-скоро недостигът на работна ръка предизвиква притеснения.
Сега условията са благоприятни за хората на наемния труд
След петдесет години мъка на пазара на труда, който не беше благоприятен за тях, те най-накрая намират малко спокойствие и съответно се засилват позициите им при договарянето с работодателите. Приоритет в момента е увеличението на заплатите. Завръщането на инфлацията изведе този въпрос на първо място в дневния ред.
Но доста преди общото покачване на цените, покупателната способност на французите се влоши. Увеличаването на наемите допринесе най-много за това. През 1985 г. разходите за жилището са поглъщали 20% от покупателната способност на домакинствата, докато днес за него се отделят близо 30%. В големите градове и туристическите райони, проблемът стана толкова остър, че работодателите, които търсят служители, строят жилищни сгради, за да ги настанят там срещу разумен наем.
Връзката между ниските възнаграждение и неудовлетвореността от труда
Тази липса на желание за работа, някои говорят направо за мързел, излезе наяве след пандемията. Здравните ограничения разкриха един двойствен свят на труда. От една страна са тези, които имат защитени работни места. Те откриват сладостта на дистанционната работа и я възприемат като напредък, стига да разполагат с достатъчно голямо жилище. И от друга страна са онеправданите, лишени от възможността да работят дистанционно поради естеството на работата си, които са недостатъчно възнаградени за усилията си и често получават най-ниските заплати.
За разлика от времето на „Славните тридесет години“, този следвоенен период, който, във въображението на французите е символ за блестящ растеж, трудът през 21 век вече не позволява съществено подобряване на стандарта на живот в продължение на цялата кариера на работника, откъдето идва и тази голяма демотивация. Това обяснява и масовото отхвърляне на пенсионната реформа. Ако работата вече не ти обещава социално-икономическо израстване, идеята да прекараш още две години на нея едва ли звучи убедително.
Голямата умора
Този феномен на намаляване на желанието за работа не е подкрепен от статистическите данни. По отношение на нивото на активност, броя на отработените часове или производителността, французите са сред най-добрите ученици сред европейската работническа класа, въпреки че френската производителност има тенденция да намалява след пандемията. Френските работници изпитват голяма умора, натрупана през десетилетията на масова безработица. Тези десетилетия на социални планове и на затваряне на заводи напълно разрушиха света на труда. Очертаващата се реиндустриализация е все още е твърде слаба, за да обърне тенденцията.
Междувременно синдикатите и работодателите трябва да намерят нови територии, за да очертаят по-балансирано споразумение между търсенето и предлагането на работната сила. Намаляване на тежкия труд, заетост на възрастните хора, четиридневна работна седмица – синдикатите могат да направят предложения по всички тези теми. Остава да се види дали министър-председателката Елизабет Борн е готова да ги чуе.
*Превод Георги Саулов
