По данни на Коперник – системата на Европейския съюз по изменението на климата, изминалият месец е бил най-горещият август в световен мащаб, третият пореден месец, който поставя такъв рекорд след най-горещите досега юни и юли.
Смята се, че август е бил с около 1,5 градуса по Целзий по-горещ от средната стойност за периода 1850-1900 г. преди индустриализацията. Продължаването на усилията за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий е основен ангажимент на Парижкото международно споразумение за изменение на климата, прието от 196 държави през 2015 г., припомня Ройтерс.
Юли 2023 г. остава най-горещият месец, регистриран някога, докато рекордът от август прави лятото в северното полукълбо най-горещото от началото на измерванията през 1940 г.
„Глобалните температурни рекорди продължават да падат през 2023 г.“, изтъква заместник-ръководителят на „Коперник“ Саманта Бърджис.
„Научните доказателства са огромни, ще продължим да виждаме повече климатични рекорди и по-интензивни и чести екстремни метеорологични явления, оказващи влияние върху обществото и екосистемите, докато не спрем да отделяме парникови газове“, изтъква Бърджис.
В Европа август е бил по-влажен от нормалното над големи части от Централна Европа и Скандинавия, което доведе до наводнения, докато Франция, Гърция, Италия и Португалия преживяха суша, която доведе до горски пожари.
Доста над средните температури се наблюдават и над Австралия, няколко южноамерикански страни и около голяма част от Антарктика през август, паосочва институтът.
Междувременно глобалният океан отбеляза най-високата дневна температура на повърхността в историята и имаше най-топлия месец като цяло.
Четири месеца преди края си, 2023 г. досега е втората най-гореща в историята, само малко след 2016 г.
Изменението на климата оказва въздействие върху качеството на въздуха и следователно върху човешкото здраве, което означава, че двете трябва да се разглеждат заедно, а не поотделно, показва доклад, публикуван от Световната метеорологична организация (СМО), цитиран от Ройтерс.
„Горещите вълни влошават качеството на въздуха с косвен ефект върху човешкото здраве, екосистемите, селското стопанство и всъщност ежедневието ни. Изменението на климата и качеството на въздуха не могат да се третират отделно. Те вървят ръка за ръка и трябва да се борим заедно, за да се прекъсне този порочен кръг“, изтъква генералният секретар на СМО Петери Таалас, цитиран от агенцията.
Според доклада ефектите от замърсяването в резултат на високи температури често се пренебрегват, но са също толкова пагубни.
Примерите, цитирани в доклада, включват северозападната част на Съединените щати, където горещи вълни предизвикаха горски пожари, както и горещи вълни, придружени от проникване на пустинен прах в цяла Европа. И двете доведоха до опасно качество на въздуха през 2022 г.
Бразилските казуси, цитирани в доклада, показват как парковете и покрити с дървета площи в градовете могат да подобрят качеството на въздуха, да абсорбират въглероден диоксид и да понижат температурите, като по този начин са от полза за жителите.
