fbpx

2023 година – сбогом на целта да останем под границата от 1,5°C?

Ще принуди ли 2023 година света да забрави един от основните ангажименти на споразуменията за климата от 2015 г.? Световните температури могат да преминат за първи път прословутия праг от 1,5°C в сравнение с прединдустриалните равнища, според последните прогнози на американската неправителствена организация Berkeley Earth, публикувани в списание Nature, цитирано от публикация на France 24*.

Berkeley Earth е от малкото международни институти, чието моделиране на климата се приема сериозно от научната общност“, подчертава Крис Смит, климатолог от университета в Лийдс.

Причината е в месец август

Тази организация, която публикува прогнози за климата от 2010 г., заключи, че има „55% риск средните глобални температури през 2023 г. да бъдат с повече от 1,5°C по-високи, отколкото в прединдустриална ера“.

С минаването на месеците песимизмът на Berkeley Earth непрекъснато се увеличава. Преди началото на 2023 г. експертите от тази неправителствена организация смятаха, че има по-малко от 1% риск от преминаване на тревожния праг, който беше фиксиран през 2015 г. от световните лидери по време на COP21. През юли вероятността това да се случи беше определена на 20%.

Но август коренно промени ситуацията за синоптиците. „Месец юли беше вече твърде анормален, а август – още повече“, твърди Робер Вотар, климатолог и изследователски директор в института Пиер-Симон-Лаплас. За да бъдем точни: средните глобални температури надминаха предишния топлинен рекорд, поставен през август 2016 г., с повече от 0,3°C, което „представлява разлика с твърде изненадващи размери“, казват експертите от Berkeley Earth.

Най-вероятната причина за този зноен край на лятото може да се обобщи с две думи: Ел Ниньо. Появата на този климатичен феномен, свързан с топли океански течения, оказващи влияние върху глобалните температури, не изненада учените, но „той се оказа по-мощен от това, което се очакваше от специалистите“, казва Джоери Рогел, климатолог от Imperial College London.

Следователно има две причини, обясняващи подлудяването на термометъра през 2023 г.: „От една страна е основната тенденция, свързана с глобалното затопляне, а от друга – изключителни явления като Ел Ниньо, които допринасят за увеличаването на температурите“, обобщава Стефан Хагеман, метеоролог в Института за крайбрежни системи Helmholtz-Zentrum Hereon.

Ако учените от Berkeley Earth смятат, че шансът 2023 година да бъде първата със средна температура над 1,5°C е повече от 50%, това е и защото „пълното разгръщане на Ел Ниньо ще се усети още повече в края на годината“, обяснява Робер Вотар.

Това (все още) е само една година

Експерти, запитани от France 24, смятат прогнозите на Berkeley Earth за „правдоподобни“, въпреки че някои от тях посочват, че този институт като цяло формулира най-песимистичните хипотези по отношение на температурните предвиждания.

И дори ако 2023 постави нов рекорд по-висок с 1,5°C над прединдустриалните температури, „това не означава, че Парижкото споразумение трябва да бъде изхвърлено на боклука“, държи да подчертае Крис Смит.

В действителност става дума само за една година. „Експертите на IPCC (Междуправителствената експертна група по климатичните промени към ООН) изчисляват, че е необходимо средната глобална температура да надхвърли 1,5°C в един период от около 20 години, за да можем да заключим, че глобалното затопляне е преминало прага, фиксиран през 2015 г.“, отбелязва Стефан Хагеман.

За момента линията на глобалното затопляне все още остава под границата от 1,2°C увеличение. Прогнозите на Berkeley Earth „все още не поставят под въпрос тези на експертите от IPCC, които изчисляват, че границата от 1,5°C ще бъде премината между 2030 и 2052 г.“, казва Робер Вотар.

Следователно трябва да очакваме, че след като Ел Ниньо премине (феноменът обикновено продължава поне една година), температурите ще спаднат“, прогнозира Джоери Рогел. С други думи, „все още не трябва да се паникьосваме, ако глобалните температури надхвърлят този праг от 1,5°C, но въпреки това случващото се остава тревожен индикатор за общата тенденция“, обобщава Крис Смит.

Особено, след като е възможно през 2024 г. да стане още по-лошо. „Като цяло през втората година ефектите от Ел Ниньо имат все още силно отражение върху температурите“, подчертава Робер Вотар.

Това навлизане на термометъра в непозната територия рискува отново да повдигне въпроса за повратните точки. От едно известно равнище на повишаване на температурата климатът променя епохата и „днес не можем да кажем със сигурност кога ще се случи това“, признава Вотар.

Иначе казано, повишаването на температурата може да доведе до явления, имащи ефекта на снежна топка върху глобалното затопляне. По този начин тенденция, която особено тревожи учените в момента, е „топенето на ледовете в Арктика, което изглежда особено силно през тази година“, отбелязва Стефан Хагеман.

Ако тази ледена покривка не се възстанови в достатъчна степен, след като периодът на летните температури в Арктика премине, той „може да се превърне в една от тези повратни точки“, заключава Джери Рогел.

*Превод Георги Саулов




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"