Проучване, озаглавено „Сближаване между развитите и развиващите се страни: стогодишна перспектива“, публикувано в Social Indicators Research, установи, че по-голямата част от развиващите се страни и – развиващият се свят, като цяло, са намалили изоставането си по повечето показатели между 1920 г. и 2020 г. Въпреки това, напредъкът е неравномерно разпределен, като страните от Източна Азия и Европа се доближават най-много до еталонната стойност на развитие, докато повечето африкански страни, заедно с някои американски, все още изостават.
Това неравномерно разпределение на напредъка подчертава сложността на проблема. Докато някои страни са направили значителни крачки към настигане на развитите нации, други са изостанали още повече. Това несъответствие често се дължи на комбинация от фактори, включително икономическа политика, политическа стабилност и достъп до образование и здравеопазване.
„Ефектът на догонването“ е теория, според която развиващите се икономики ще настигнат по-развитите икономики по отношение на доход на глава от населението. Тя се основава на закона за намаляващата пределна възвръщаемост, приложен към инвестициите на национално ниво и емпиричното наблюдение, че темповете на растеж са склонни да се забавят със зрелостта на икономиката. Тази теория предполага, че докато развиващите се страни продължават да инвестират в своите икономики, те в крайна сметка трябва да настигнат развитите нации.
„Ефектът на догонването“ обаче не е гаранция. Това изисква благоприятни условия, включително стабилна политическа среда, стабилни икономически политики и достъп до образование и здравеопазване. Без тези условия „ефектът на догонване“ може да не настъпи или да се прояви с по-бавно темпо.
Има някои страни, които дори са готови да направят скок от статут на развиващи се към развити, както Южна Корея вече направи. Тези истории за успех дават надежда и посока за други развиващи се нации. Те демонстрират, че с правилните политики и условия е възможно страните от третия свят да настигнат развитите нации.
Важно е обаче да се отбележи, че тези успехи са по-скоро изключение, отколкото правило. Много развиващи се страни все още са изправени пред значителни предизвикателства, включително бедност, корупция и липса на достъп до образование и здравеопазване. Преодоляването на тези предизвикателства ще бъде от ключово значение за способността им да догонят развитите нации.
Въпреки че има напредък в някои области, процесът на наваксване не е еднакъв във всички държави или показатели. Фактори като политическа стабилност, достъп до образование и икономическа политика могат значително да повлияят на способността на страната да наваксва. Следователно, въпреки че съществува потенциал за наваксване, той изисква съгласувани усилия и благоприятни условия.
В заключение, на въпроса дали страните от третия свят ще настигнат развитите нации не може да се отговори просто с да или не. Това е сложен въпрос с много фактори и отговорът може да варира в различните държави. Въпреки това напредъкът, постигнат от някои страни, дава надежда за бъдещето. Докато вървим напред, ще бъде важно да продължим да подкрепяме развиващите се нации в усилията им да наваксат изоставането и да се справят с предизвикателствата, които възпрепятстват техния напредък.
