„Фрагментирането на света“ се утвърди като една от любимите теми за дебатиране между икономистите. Дали неотдавнашните войни, геополитическото напрежение (особено между Китай и Съединените щати) и връщането на протекционистките търговски мерки няма да преоформят нов свят, който ще сложи край на глобализацията на финансовия и търговския обмен, анализира Ерик Моне за alternatives-economiques.fr*…
Въпросът не е нов и не спира да се поставя след финансовата криза от 2008 година. Тя наистина доведе до рязък спад на международните финансови потоци и сложи спирачка на растежа на световната търговия.
При всички положения, делът на търговията между страните не е намалял, оставайки стабилен на около 60% от световния БВП. Едно неотдавнашно проучване на Европейската комисия потвърждава, че търговските връзки на Европа с останалата част от света не са претърпели сериозни сътресения през последните години, въпреки войната в Украйна и нарастването на протекционизма.
Бъдещето обаче е изпълнено с несигурност. Дори ако вносът и износът останат значителни, възможно е те да се регионализират и, следователно, фрагментират около групи от държави, споделящи общи политически и икономически интереси, в частност по отношение на суровините.
Въпрос, който частично се припокрива с този за търговската и финансова фрагментация на света, е въпрсът за международната валутна система и по-специално за резервните валути. Резервната валута е валута, която другите държави държат, за да се предпазят от колебания на обменния курс. Притежаването на валута, която е приета по целия свят (под формата на „валутни резерви“) следователно е форма на застраховка, в случай че стойността на националната валута се срине.
След Втората световна война доларът е господстващата резервна валута. Неговото централно място в международната валутна система стана още по-безспорно, след отменянето на конвертируемостта му в злато през 1971 година.
През последните десетилетия мнозина залагаха на това, че йената, а след това и еврото ще заменят или поне ще си съперничат с долара, но това така и не се случи. Ролята на еврото днес не е за пренебрегване (около 20% от световните резерви), но остава значително по-ниска от тази на долара (60% от резервите).
Ново раздаване на картите
В продължение на дълго враме всеобщото мнение беше, че китайската валута (ренминби или юан) не може да се включи в играта, тъй като Китай поддържа контрол върху капиталите, т.е. не е възможно чуждестранните инвеститори свободно да купуват или продават китайски финансови ценни книжа. Тъй като голяма част от валутните резерви са във финансови ценни книжа (в държавен дълг на САЩ в случая с долара например), малко държави се съгласяват да държат такива ценни книжа, ако те не могат лесно да бъдат препродадени на международните пазари.
По този начин, за разлика от Англия и след това от Съединените щати през 20-ти век, делът на Китай в международната търговия стана преобладаващ, без юана да се превърне във важна резервна валута (делът му в световните валутни резерви се колебае около 2-3%).
Тази ситуация обаче може да се промени. Ако светът се фрагментира и икономическите отношения между страните започнат все повече да се оформят под влиянието на геополитически съображения, ролята на пазарните механизми ще отслабне частично и либерализацията на китайските финансови потоци може вече да не е условие sine qua non за международната роля на юана.
Малка част от китайската външна търговия днес се извършва в юани. Китайските износители все още продават основно продуктите си по цени в евро и долари.
Връзката между валутата, по която се извършват сделките и резервната валута представлява порочен кръг. Колкото повече една страна изнася в собствената си валута, толкова повече други държави държат резерви от нея. Но възможността за износ в собствената валута сама по себе си зависи от способността на другите държави да приемат тази валута, включително и като резервна валута.
Китай пред повратна точка?
Ще успее ли Китай да прекъсне този порочен кръг и да насърчи използването на своята валута, без същевременно да загуби контрола си върху финансовите потоци? По този въпрос се очертават съществени промени. Неотдавнашни проучвания на CEPII и Европейската банка за възстановяване и развитие разкриват, че в резултат на финансовите санкции, наложени от Съединените щати и Европа, Русия много бързо промени валутата, по която извършва търговския си обмен в полза на юана. В края на 2022 г., сделките в юани представляват 20% от руския внос, рязко увеличение спрямо 3% през предходната година, докато делът на щатския долар и еврото е намалял само за няколко месеца от 80% до 67%.
Както за еврото, така и за долара, връзката между дела на търговските сделки в юани и натрупването на юани като резервна валута е очевидна. Не е изненадващо, че делът на юана във валутните резерви на Русия, се е увеличил, достигайки 17% в края на 2022 г., докато е бил практически нулев пет години по-рано.
Руският случай е твърде показателен. Геополитическите фактори могат бързо да превърнат една валута в такава, по която се осъществява търговията и съответно в резервна валута. Но също така показва, че дори в екстремален случай на напрежение в отношенията със Съединените щати и Европейския съюз, ролята на долара и еврото намалява, но не изчезва.
Следователно въпросът не е дали юанът ще измести долара – което изглежда малко вероятно в средносрочна перспектива на глобално ниво – а как би изглеждал един свят, в който юанът играе важна роля наред с долара и еврото.
Фрагментиран, но не затворен свят
Ако китайското правителство иска да продължи да контролира финансовите потоци, юанът няма да стане валута, търгувана свободно и бързо на всички международни пазари, както е доларът днес.
За да осигурят на предприятията си юаните, необходими за плащането на техния внос, централните банки на отделните страни ще трябва да се обърнат директно към централната банка на Китай, вместо да ги купуват в Лондон или Ню Йорк. Именно това се случва днес. Наричаме го суап линии. Китай заема юани на чуждестранни централни банки с изричното условие тези пари да се използват за закупуване на стоки произведени в Китай или фактурирани в юани.
В другия край на веригата Китай си гарантира, че ако една страна иска да обмени юани в долари, тя може да го направи, главно на офшорен финансов пазар в Хонконг, който той наблюдава отблизо.
Ако някога твърде много страни пожелаят да продават юани на този пазар в един и същи момент, китайската централна банка ще ги изкупи обратно, за да предотврати срива на курса на юана. За да не допусне тази възможност, тя трябва да има долари в резерв. Ето защо продължава да държи много американски, и държавни и корпоративни, дългови ценни книжа.
Фактът, че международната валутна система се фрагментира и че финансовите отношения между страните преминават все по-малко и по-малко през пазарните механизми, не означава, че ще бъде издигната стена между великите сили. Парадоксално, тяхната финансова взаимозависимост може да се засили. По-голяма международна роля на юана не би означавало, че Китай скъсва с долара, но би преконфигурирала финансовия и политически баланс между тези страни.
Изправени пред този противоречив баланс между великите сили, другите държави ще трябва да изберат към кой лагер да се присъединят. Ако не осъзнае същността на новите условия, които се очертават, Европейският съюз може да изпита сериозни трудности, за да намери мястото си в тях.
*Превод Георги Саулов
