Повратна точка е името, дадено от финансистите на моментите на обрат в паричната политика. Те следят внимателно посоката на процеса, а днес става въпрос за спиране на повишаването на лихвите от централните банки и дори за възможността да започне движение надолу, коментира Кристиян Шаваньо за alternatives-economiques.fr…
От тази гледна точка цикълът на паричната политика, който току-що преживяхме, изглежда се развива с ускорени темпове и повратните точки се случват по-бързо от очакваното, което подчертава трудностите на Европейската централна банка (ЕЦБ) да контролира ситуацията.
Първо е фазата на покачване. Централната банка увеличи лихвите си от нула до 4,5% много бързо, приблизително за една година, между юли 2022 г. и септември 2023 година. Икономистите отдавна ни обясняват, че на паричната политика е необходимо време, за да има ефект – от 12 до 18 месеца. Но сега всички експерти са изненадани от силата на въздействието. През третото тримесечие на тази година фирмите бяха толкова притеснени от забавянето на икономиката и цената на кредита, свързана с нарастващите лихви, че исканията им за заеми намаляха с нови 36%, след спада от 42% през второто тримесечие.
„Спадът беше значително по-голям от очакванията на банките“, посочва Европейската централна банка. В резултат на това, търсенето на кредити от големите компании достигна своя исторически минимум, равен на този от последното тримесечие на 2008 г., в разгара на световната финансова криза!
При домакинствата се вижда същото нещо. В почти всички страни в еврозоната има впечатляващ спад на жилищните кредити.
Паричната политика намали икономическата активност много по-бързо от предвижданията, което не се очакваше от експертите на ЕЦБ. Това доведе до главоломно покачване на лихвените проценти, което беше преустановено едва неотдавна. Но същевременно веднага беше изпратено посланието, че лихвите ще останат високи още известно време, „higher for longer“ (по-високи за по-дълго), както казват икономистите, защото инфлацията запазва своя устойчив характер и ЕЦБ ще се бори със зъби и нокти, за да я върне до нивата от около 2%.
ЕЦБ хваната в крачка
ЕЦБ със сигурност би ускорила намаляването на баланса си, като спре още по-бързо рефинансирането на дълговете, които държи. Според нейните изчисления, изкупуването на публични дългови ценни книжа е направило възможно намаляването на цената на тези дългове с почти един процентен пункт. Бързото спиране на рефинансирането означава да се даде нов тласък на повишаването на лихвените проценти.
И сега централната банка отново се оказва хваната в крачка. Според първоначалните оценки на Евростат, инфлацията в еврозоната е паднала до 2,9% през октомври. Основна роля за това изигра спадът на цените на енергията, както и тяхното покачване беше основната причина за ръста на инфлацията.
Движението изглежда, че има структурен характер. Белгия и Нидерландия вече са в дефлация (спад на цените на годишна база), четири други държави имат инфлация около 2%. Тъй като Федералният резерв също спря повишаването на лихвените проценти, играчите на пазара започват да вярват в нов обрат в паричната политика. Но засега намаляването на лихвените проценти се отлага за следващата година.
Ако случаят беше, че ЕЦБ удари твърде бързо, твърде силно, това би било добра новина. Единствените недоволни ще бъдат противниците на публичния дълг, които издигат призрака на нарастващите лихви, за да намалят публичните разходи. По този въпрос можем само да ги посъветваме да прочетат скорошен анализ на Министерството на финансите за разликата между лихвения процент и темпа на растеж, в който се посочва, че измерен с видимия процент, тоест средната цена на дълга, разликата трябва да остане отрицателна в средносрочен план.
Дори при настоящите лихвени проценти, не можем да очакваме какъвто и да е проблем с плащането на лихвите по дълга на Франция. Извод, който ще се окаже още по-верен, ако лихвите паднат по-бързо от очакваното… Ако ЕЦБ разчете правилно ситуацията!
