През 2022 г. 13-те държави от ЕС с производство на ядрена електроенергия са генерирали 609 255 гигаватчаса (GWh), което е спад (-16,7% в сравнение с 2021 г.). Това е най-ниското регистрирано ниво в периода от 1990 г., първата година, за която има сравними данни за всички страни от ЕС. Въпреки това атомните електроцентрали представляват над една пета (21,8%) от общото производство на електроенергия в ЕС, сочат данни на Евростат.
Намалението до голяма степен се дължи на поддръжката и ремонтите на реакторите в най-големия производител на ядрена енергия в ЕС – Франция. През 2022 г. френските атомни електроцентрали са произвели 84 630 GWh по-малко електроенергия (-22%), отколкото през 2021 г. Освен това в последния ден на 2021 г. Германия окончателно затвори три от своите реактори, намалявайки наполовина производството на ядрена енергия (от 69 130 GWh през 2021 г. до 34 709 GWh през 2022 г.). Реактор също беше спрян в Белгия през септември 2022 г. С тези четири спирания и един нов реактор във Финландия в края на 2022 г. в ЕС е имало 103 работещи ядрени реактора в сравнение със 106 в края на 2021 г.
Франция произвежда почти половината от общата ядрена енергия в ЕС (48,4%; 294 731 GWh), следвана от Испания (9,6%; 58 590 GWh), Швеция (8,5%; 51 944 GWh) и Белгия (7,2%; 43 879 GWh). Тези четири държави заедно са произвели 73,7% от общото количество електроенергия от ядрени източници в ЕС.
Сред 13-те страни с АЕЦ България е на осмо място по произведена енергия през 2022 (16 462 GWh), което е лек спад спрямо предходните две ходини. Най-силната година е била 2005 (18 653 GWh)
Данните сочат още, че противно на общата тенденция в ЕС, между 2006 г. и 2022 г. шест държави са увеличили производството на ядрена електроенергия: Румъния, чието производство на ядрена енергия започва едва през 1996 г. (+96,9 %), Холандия (+19,8 %), Чехия (+19,1 %), Унгария (+17,5 %), Финландия (+10,6 %) и Словения (+1,0 %). През същия период останалите страни (включително основните производители) намаляват производството на ядрена електроенергия. Литва окончателно затвори ядрените си съоръжения през 2009 г. Германия регистрира най-голям спад (-79,3 %), следвана от Франция (-34,5 %), Швеция (-22,5 %), България (-15,6 %), Словакия (-11,6 %) , Белгия (-5,9 %) и Испания (-2,6 %).
Спадът на България се дължи и на затварянето на първите четири блока в „Козлодуй“ през първите години на новия век – като едно от уславия на ЕС за членство.
Франция остава страната в ЕС, която е най-зависима от ядрената електроенергия, която представлява 62,8% от цялата електроенергия, генерирана в страната през 2022 г. Единствената друга страна от ЕС с повече от половината електроенергия, генерирана в атомни електроцентрали, е Словакия (60,2%). Сред страните, които разчитат на ядрена електроенергия, Холандия (3,4%) и Германия (6,0%) записват най-нисък дял.
