fbpx

Някои среди у нас недолюбват Азербайджан заради загубените позиции на „Газпром“ в България

Азербайджан е много важен фактор в осигуряването на енергийната сигурност на България, а България е от важно значение за разширяването на енергийната експанзия на Баку в Югоизточна, а вече и към Централна Европа.

Доколкото има някаква недоброжелателност в някои среди към Азербайджан, тя е свързана със загубените позиции на „Газпром“ в България и невъзможността Русия да извършва енергиен шантаж над страната ни. Това е позицията на крайните привърженици на Путин и Москва в България. Обратно – ориентираните към Европейския съюз и НАТО българи, които, слава Богу, са значително мнозинство у нас, са привърженици на азербайджанските енергийни проекти и се отнасят с крайна симпатия към азербайджанците и тяхното пословично трудолюбие.

Това заявява в интервю за издансието Report.az д-р Теодор Дечев, доцент във Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) в град Пловдив, ръководител на Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион.

По думете на Дечев, перспективите на отношения между двете страни могат да бъдат само положителни. България ще партнира на Азербайджан в проектите за „Вертикалния коридор“ и за „Пръстена на солидарността“. Това ще създаде възможности за доставяне на азербайджански газ по тръба до Румъния, Унгария и Словакия в големи количества.

Следващата стъпка, изтъква Теодор Дечев, ще бъде почти сигурно влизането на азербайджанския газ в Австрия, тъй като и двете държави от ЕС, отнасящи се с най-голяма търпимост към режима в Москва, бързат да диверсифицират доставките си на природен газ и решението за тях е природният газ от шелфа на Каспийско море.

Той припомня, че и друг приятел на Москва – Сърбия, вече получава пряко азербайджански газ от България по интерконектора „София – Ниш“, който беше изграден като проект от общ интерес на Европейския съюз. Достоен е за отбелязване и друг факт, че Молдова вече получава азербайджански природен газ, благодарение на съдействието на България през българската газопреносна мрежа.

Теодор Дечев подчертава в интервюто си, че азербайджанската стратегия за излизане на европейските газови пазари е много рационална по няколко причини.

От една страна, Азербайджан се ориентира към най-големия енергиен пазар в света, в това число и към най-големия пазар на природен газ. Освен това, по чисто географски причини, за Азербайджан е по-лесно да доставя природен газ по търбопровод за Европа, отколкото за Китай или за Индия. Имайки определени количества природен газ, Азербайджан привлече големи световни компании в изграждането на Южния газов коридор, в частност на Трансанадолския (TANAP) и на Трансадриатическия газопровод (TAP). Привличайки солидни бизнес партньори, Азербайджан успя да осъществи инфраструктурен проект за който в началото имаше огромен скептицизъм, особено на фона на отказа от NABUCCO.

Сега обаче, когато газопреносната инфраструктура е налична, бизнесът може да се разширява – било с допълнителни количества азербайджански газ от Каспийския шелф, било с туркменски газ, ако бъде построен Транскаспийския газопровод. За последния знаем, че яростно се противопоставят точно Русия и Иран, по съвсем понятни причини. Отделен въпрос е, че преносът на водород по Трансадриатическия газопровод ще направи този тръбопровод още по-ценен за европейския пазар, коментира експертът.

От друга страна, азербайджанският газ прониква в Европа през Югоизточна Европа, където относително голяма по площ територия е относително по-малък консуматор на природен газ. България примерно не е голям потребител с нейните малко над 3 милиарда кубически метра годишно. Други държави на Западните Балкани са и по-малки консуматори, но стъпването на азербайджанския газ на тези територии обещава и други бизнес възможности. Примерно, договорено е SOCAR да осъществи газификацията на Албания, където изобщо няма такава.

В случай на нарастване на потреблението в България, няма съмнение, че основната посока в която ще се търси решение, ще бъде увеличаване на обема на вноса от Азербайджан, независимо, че България е и акционер в терминала за втечнен газ в Александруполис.

Ако пък Азербайджан успее да привлече допълнителен поток природен газ от Туркменистан – чрез Транскаспийския газопровод или чрез суапови сделки с Туркменистан и Иран, пропускателната способност на наличната инфраструктура ще трябва да се увеличи. Всъщност, такъв въпрос вече стои, след споразумението подписано от председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и президента на Азербайджан – Илхам Алиев, припомня още Дечев.




Имате възможност да подкрепите качествените анализи, коментари и новини в "Икономически живот"