Eвропейската комисия публикува втория доклад за състоянието на цифровото десетилетие, в който се прави цялостен преглед на напредъка, постигнат в стремежа към реализиране на целите и задачите в областта на цифровите технологии, определени за 2030 г. от политическата програма „Цифрово десетилетие“ (DDPP).
Тази година за първи път докладът е придружен от анализ на националните стратегически пътни карти за цифровото десетилетие, представени от държавите членки, в които подробно се описват планираните национални мерки, действия и финансиране, които да допринесат за цифровата трансформация на ЕС.
Анализът на Комисията показва, че при настоящия сценарий колективните усилия на държавите членки няма да достигнат равнището на амбиция на ЕС. Установените пропуски включват необходимостта от допълнителни инвестиции както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, по-специално в областта на цифровите умения, висококачествената свързаност, навлизането на изкуствения интелект (ИИ) и анализа на данни от предприятията, екосистемите за производство на полупроводници и екосистемите за стартиращи предприятия.
Ето защо тазгодишният доклад е призив за по-амбициозни действия за държавите членки, тъй като постигането на целите на цифровото десетилетие в областта на цифровата инфраструктура, предприятията, уменията и обществените услуги е от решаващо значение за бъдещия икономически просперитет и социално сближаване на ЕС.
Прегледът за България показва, че страната ни е изпълнила шест от набелязаните цели на цифровото десетилетие. По други шест от целите все още изоставаме:
- Основни дигитални умения – под европейските цели
- ИКТ специалисти – под
- Мрежи с много голям капацитет – изпълнени цели
- Оптична мрежова архитектура – изпълнени
- 5G – изпълнени
- Облачни услуги – под
- Анализ на данни – под
- Изкуствен интелект – под
- Индекс на цифровия интензитет – под
- Цифрови обществени услуги за граждани – изпълнени цели
- Цифрови обществени услуги за бизнес – изпълнени
- електронно здравеопазване – изпълнени
В доклада се подчертава, че ЕС далеч не е постигнал целите за свързаност: Оптичните мрежи, които са от решаващо значение за осигуряването на гигабитова свързаност и дават възможност за внедряване на авангардни технологии като ИИ, изчислителните облаци и интернет на нещата (ИН), достигат само 64 % от домакинствата. Понастоящем висококачествените 5G мрежи достигат едва 50 % от територията на ЕС и тяхната ефективност все още е недостатъчна за предоставяне на усъвършенствани 5G услуги. За да се справят с тези предизвикателства, държавите членки и Комисията следва да работят заедно за насърчаване на истински функциониращ цифров единен пазар.
През 2023 г. навлизането на ИИ, изчисленията в облак и/или големите информационни масиви от европейските дружества също беше доста под целта от 75 % за цифровото десетилетие. При настоящите тенденции едва 64 % от предприятията ще използват изчисления в облак, 50 % от големите информационни масиви и едва 17 % ИИ до 2030 г. За да се постигне цифровизация на стопанския сектор, от първостепенно значение е да се стимулира използването на иновативни цифрови инструменти от МСП, по-специално изчисленията в облак и ИИ, както и да се мобилизират допълнителни частни инвестиции в стартиращи предприятия с висок растеж. Това е от решаващо значение за поддържане на конкурентоспособността на Европа по отношение на основаните на данни иновации, ефективност и растеж.
Друго голямо предизвикателство, пред което е изправена цифровата трансформация на ЕС, продължава да бъде ограниченото разпространение на цифровите технологии отвъд големите градове. За да се преодолее това цифрово разделение, от основно значение е да се насърчи сътрудничеството между европейските участници на трансгранично и местно равнище, например чрез многонационални проекти, европейски цифрови иновационни центрове (ЕЦЦИ) и консорциуми за европейска цифрова инфраструктура (EDIC). От миналата година насам бяха постигнати редица успехи в това отношение, като до края на май 2024 г. бяха създадени три центъра.
Въпреки неравномерното използване в държавите членки, понастоящем електронната идентификация е достъпна за 93 % от населението на ЕС и се очаква портфейлът на ЕС за цифрова самоличност да стимулира неговото използване. При сценарий на запазване на обичайната практика обаче постигането на 100 % от цифровите обществени услуги за гражданите и предприятията до 2030 г. продължава да бъде предизвикателство.
С бюджет от 1,7 милиарда евро, Механизмът за свързване на Европа (CEF 2) Digital подкрепя инвестиции в ключови европейски проекти за цифрова инфраструктура, допринасящи за целите на Цифровото десетилетие за по-устойчиви и суверенни инфраструктури.
В тази връзка ЕК съобщава, че CEF2 осигурява развитието на 5G коридори, като предоставя близо 6 милиона евро за финансиране на внедряването и надграждането на 5G RAN по основните и транспортните елементи по гръцките и българските магистрали в рамките на коридора Изток/Изток–Средиземноморие – част от десетте приоритетни оси на Трансевропейската транспортна мрежа.
