Повече от всякога, в очите на централните банки, благородният метал се превръща в защита срещу множество рискове, подчертава икономистът в Monnaie de Paris Клементин Казале, колумнист на capital.fr.
През 2022 и 2023 г. централните банки по света са закупили повече от 1000 тона злато, което представляват две рекордни години. Годишното проучване на Световния съвет по златото, проведено сред 70 централни банки, позволява да се разбере защо те предпочитат този актив при управлението на международните си резерви. Централните банки не винаги са били привлечени от златото за управление на резервите си. През 90-те и началото на 2000-те години страните, които са натрупали много големи количества злато по време на периода на златния стандарт, са били нетни продавачи, до степен да повлияят на цената на златото. През 1999 г. основните европейски централни банки дори подписаха споразумение за колективно ограничаване на продажбите си, за да ограничат спада на цените.
Но финансовата криза от 2007-2008 г. напълно промени ситуацията: централните банки изведнъж отново станаха нетни купувачи на злато, като то беше един от малкото активи, устояли на нестабилността. Впрочем това все още е един от основните критерии за притежаване на злато днес, тъй като 82% от анкетираните централни банки подчертават способността на златото да се представя добре по време на криза.
Най-общо, качеството му на убежище обяснява привелкателността му за централните банки както в развитите, така и в новоразвиващите се страни: 88% от тях смятат, че е уместно да държат злато, защото то е способно да запази стойносттта си в дългосрочен план и представлява защита срещу инфлацията, 76% смятат, че благородният метал позволява ефективна диверсификация на портфейла, а 72% подчертават липсата на риск от изпадане в неплатежоспособност.
„Защита от геополитически рискове“
Но проучването също така подчертава, че някои по-малко „класически“ критерии все повече излизат на преден план в стратегията за управление на международните резерви, по-специално от централните банки на новоразвиващите се страни. 54% от тях предпочитат златото, защото то не представлява политически риск, докато само 33% от централните банки в развитите страни смятат този критерий за важен. Близо една четвърт от банките в новоразвиващите се страни желаят да се защитят от евентуални санкции и очакват промяна в международната валутна система, докато нито една централна банка в развита страна не изважда на преден план тези два критерия. Така златото, освен в качеството си на валутно убежище, се разглежда и като защита от геополитически рискове и като предпочитан инструмент при „дедоларизацията“ на международните резерви.
В една все по-напрегната геополитическа и финансова обстановка златото отново се превърна в стратегически актив за централните банки. През 2019 г., преди началото на Ковид-кризата, избухването на войната в Украйна и възобновяването на израелско-палестинския конфликт, само 9% от тях заявяваха, че възнамеряват да увеличат златните си резерви. През 2023 г. вече 29% от тях възнамеряват да увеличат златните си резерви през следващите 12 месеца, което е най-високият процент, откакто се провежда това проучване. А за следващите пет години 69% от тях планират да засилят покупките на злато.
През 2023 г. покупките на централните банки представляваха почти една четвърт от световното търсене на злато. Това беше основен фактор за покачването на цените на златото и изглежда, че то ще бъде трайно, поне през следващите няколко години. „Варварската реликва“, заклеймена от Кейнс през 1923 г., излезе на преден план на финансовата сцена.