Лихвените проценти в Съединените щати са на 20-годишни върхове и доларът поскъпна рязко спрямо други световни валути. Като се има предвид огромната роля на долара в международните финанси и търговия – и ако историята е някаква насока – нововъзникващите пазари имат основателна причина да се тревожат, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд…
Знаем, че бързото затягане на паричната политика в САЩ и силният долар могат да доведат до внезапно изтичане на капитали и финансови кризи в развиващия се свят. Добрата новина е, че не сме свидетели на възникваща пазарна криза.
Последният доклад на фонда за външния сектор показва, че капиталовите потоци към нововъзникващите пазари са се възстановили от следпандемичното дъно. Нетният приток на капитал в развиващите се пазари – с изключение на Китай – нараства миналата година до 110 милиарда долара, или 0,6 процента от БВП. Това е най-високото ниво от 2018 г.
Както може да се очаква по време на период на затягане на глобалната парична политика, нововъзникващите пазари отбелязват спад в по-нестабилните нетни притоци на портфейли, но нетните притоци на преки чуждестранни инвестиции са по-стабилни.
Китай е изключение. Той премина през период на нетни изходящи капиталови потоци, включително отрицателен нетен приток на ПЧИ през 2022-23 г. Част от това може да отразява репатриращите печалби на мултинационални фирми. Но може също така да отразява променящите се очаквания за китайския растеж и геоикономическата фрагментация.
Факт е, че повечето нововъзникващи пазари показаха устойчивост на фона на глобалното затягане на паричната политика. Това отчасти се дължи на по-силните основи. Наистина много държави сега се възползват от по-стабилни рамки на фискалната, паричната и финансовата политика, както и от по-ефективно прилагане на политики и инструменти.
Но това е само част от историята. Тези модели в нетните входящи потоци маскират намаляването на глобалните брутни капиталови потоци – спад както в брутните входящи потоци (чужденците купуват по-малко активи), така и в брутните изходящи потоци (резиденти купуват по-малко активи в чужбина).
През 2022-23 г. глобалните брутни входящи потоци са намалели от 5,8 на 4,4 процента от световния БВП, или от 4,5 трилиона долара на 4,2 трилиона долара, спрямо 2017-19 г., в съответствие с глобалните брутни изходящи потоци.
Спадът прикрива големи различия между страните. На САЩ се падат 41 процента от глобалните брутни входящи потоци – почти двойно повече от техния дял от 23 процента през 2017-19 г. Брутните изходящи потоци от САЩ също се увеличиха от 14 на 21 процента от глобалните брутни изходящи потоци. Междувременно глобалните брутни потоци към и от Китай намаляха значително през този период и имаше още по-драстичен спад в брутните потоци за финансовите центрове.
Това може да е доказателство за повишена финансова фрагментация, но може също така отчасти да отразява отмяната на някои данъчни или регулаторни стратегии от големи мултинационални корпорации във финансовите центрове, чийто дял в глобалните потоци е намалял драстично.
На фона на свиващите се глобални потоци, нововъзникващите пазари трябва да удвоят своите скорошни подобрения на макроикономическите рамки, по-ефективни политики и по-силни институции, които им помогнаха да преодолеят перспективата за по-високи за по-дълго лихвени проценти в САЩ.