Очакванията на рейтинговата агенция „Муудис“ са България да влезе в еврозоната не по-късно от началото на 2026 г.
Усилията за въвеждането на единната валута са сред трите фактора с положителен ефект върху кредитния профил на държавата (останалите са ниското ниво на дългове на правителството, т.е. и възможността да се вземат още кредити при нужда, както и членството ЕС). Самият стремеж към еврозоната вече е допринесъл за развиване на институционална и управленческа сила, се посочва в съобщение на рейтинговата агенция по повод периодичния преглед на рейтинга на България, цитирано от „Дневник“.
Изрично се отбелязва, че „стабилната перспектива за рейтинга е свързана с балансираните рискове, което произтича от позитивните ефекти от потенциала за въвеждне на еврото“. Тази оценка за перспективта зависи и от:
- доколко ще се увеличи дълговото бреме,
- дали ще се влоши възможността да се взимат кредити,
- рисковете за изпълняването на националния План за възстановяване „и за други политически приоритети зради политическата патова ситуация“.
Очакванията на „Муудис“ са ръстът на икономиката за тази година да е 2.9% и „влошаване на дълговото бреме за правителството“.
От съобщението става ясно, че появата на индикатори за отслабване на институционалната рамка в България или ако още повече се забави процесът за приемане на еврото ще бъдат възприемани като основания за понижаване кредитния рейтинг на България.
В същото време от агенцията уточняват, че настоящият периодичен преглед е процедура за актуализирана оценка на кредитния профил на държавата, която е различна от действия, засягащи кредитния рейтинг на агенцията и не е сигнал дали скоро ще има подобен ход на „Муудис“.
От „Дневник“ коментират като показателно посоченото за пореден път от Муудис: борбата с корупцията остава значително предизвикателство и усилва отрицателния ефект от структурни недостатъци на икономиката кат застаряващото население и слабата инфраструктура.
Агенцията обръща и специално внимание на продължаващата вътрешнополитическа криза, като подчертава вероятността от нови предсрочни избори и потенциално подкопаване ефективността на институциите заради структурното естество на политическата криза.
