В Европейския съюз доходът на човек, един от основните измерители на стандарта на живот, е средно с една трета по-малък от този в Съединените щати, най-вече поради по-ниската производителност – както се подчертава в доклада за конкурентоспособността на Марио Драги. Но каква е причината за проблема? Както се показва в предстоящата Регионална икономическа перспектива, проблемът с общата производителност в Европа може да бъде проследен до разликите в представянето на фирмено ниво, изтъкват авторите на анализ, публикуван в блога на Международния валутен фонд...
Сред големите водещи компании производителността и иновациите се различават значително от двете страни на Атлантическия океан. Пазарните оценки на регистрираните в САЩ фирми са се увеличили повече от три пъти от 2005 г., докато тези в Европа са нараснали само с 60 процента. Въпреки че оценките могат да отразяват очаквания, които в крайна сметка остават неизпълнени, анализът предполага, че разликата произтича и от разликата в производителността във всички индустрии и е особено изразена в технологичните сектори. Производителността на американските технологични фирми се е повишила с близо 40 процента от 2005 г. насам, но не се е променила много за европейските компании. Тази значителна разлика е подкрепена от много по-големи усилия за иновации сред предприятията в Съединените щати, където разходите за научноизследователска и развойна дейност като дял от продажбите са повече от два пъти в сравнение с Европа.
Европа страда и от по-широка липса на бизнес динамика извън големите корпорации. Има по-малък брой стартиращи фирми и твърде малко от тях растат бързо и в крайна сметка се превръщат в големи фирми. В Съединените щати най-бързо развиващите се млади компании наемат шест пъти повече хора (като дял от общата заетост) от техните европейски партньори. С по-малко успешни млади фирми по-късно има и по-малко големи и високопроизводителни компании. Вместо това има изобилие от малки фирми с нисък растеж.
По-слабият бизнес динамизъм в Европа се дължи отчасти на ограниченията пред мащабирането – особено в иновациите. Два ключови фактора са по-малкият размер на пазара и достъпът до финансиране:
- Размер на пазара: Докато пазарите на ЕС и САЩ са сравними по отношение на паритета на покупателната способност на брутния вътрешен продукт, този на ЕС все още е силно фрагментиран. Интензивността на търговията между страните от ЕС е по-малко от половината от нивото между щатите на САЩ. Това означава, че европейският бизнес не се възползва от икономиите от мащаба и мрежовите ефекти по начина, по който го прави американският – което е особено вредно в технологиите, където бързото разширяване е критично.
- Достъп до финансиране: През последните две десетилетия регистрираните в САЩ фирми са емитирали около два пъти повече капитал спрямо техния размер, отколкото европейските им колеги. Капиталът е от решаващо значение за финансиране на нематериални инвестиции като патенти или търговски марки, които не могат да бъдат заложени като обезпечение за банков кредит, и за защита на тези инвестиции срещу краткосрочни икономически колебания. Финансирането чрез дълг също носи по-високи лихви, особено за по-младите предприятия. Инвестициите в рисков капитал биха могли да помогнат на тези фирми, но размерът на този пазар в ЕС като дял от икономиката е само около една четвърт от този в САЩ.
Преодоляването на тези първопричини зад слабото представяне на европейските предприятия ще изисква значителни действия както на ниво ЕС, така и на национално ниво.
Задълбочаването на европейския единен пазар би премахнало ограниченията пред растежа за най-производителните фирми в Европа. Премахването на оставащите бариери пред търговията в рамките на ЕС и развитието на съюза на капиталовите пазари ще стимулира фирмите да предприемат научноизследователска и развойна дейност и други инвестиции, които се изплащат само с голяма клиентска база.
Например, инвестирането във физическа инфраструктура за свързване на страните от ЕС и по-задълбочената либерализация на търговията с услуги може да разшири достъпа на фирмите до пазара в Европа. Облекчаването на ограниченията, които възпрепятстват рисковия капитал, би увеличило наличността на капиталово финансиране за стартиращи и млади фирми. Мерките включват хармонизиране на разпоредбите, които възпрепятстват инвестициите в по-големи рискови фондове; и Европейският инвестиционен фонд да играе ролята на катализатор чрез осигуряване на печат за качество, включително чрез надлежна проверка като обществено благо.
Подобряването на динамиката на бизнеса също изисква силни вътрешни усилия, които отговарят на амбициите на ниво ЕС.
Облекчаването на оставащите административни бариери за влизане би помогнало на повече хора да започнат бизнес, особено в секторите на услугите.
Улесняването на навлизането на нови, иновативни фирми също изисква регулации на пазара на труда, които защитават работниците, а не работните места. Това означава комбиниране на по-гъвкави процедури за съкращения с адекватни обезщетения за безработица и силни активни политики на пазара на труда, които подпомагат търсенето на работа и развитието на уменията.
Данъчните и регулаторните стимули за малките фирми трябва да бъдат временни, за да се стимулира растежът на фирмите.
И накрая, подкрепата за висшето образование и справянето с несъответствията в уменията са от решаващо значение за насърчаване на създаването на идеи чрез нови фирми и възприемането на технологии от съществуващите предприятия.
ЕС трябва да намери обща основа за премахване на бариерите пред стоките, услугите, капитала и трудовите потоци в рамките на единния пазар. Усилията ще трябва да обхващат множество области, отваряне на защитени сектори, намаляване на регулаторните разходи за трансгранична дейност, разширяване на капиталовия пазар за иновативни начинания и инвестиране в образованието. Процъфтяващият бизнес сектор е от ключово значение за намаляване на голямата разлика в производителността и доходите на глава от населението в Европа.
