Производителите и потребителите трябва да работят заедно, за сигурни глобални доставки на газ на фона на нарастващите геополитически опасения. Това сочи нов доклад на Международната агенция по енергетика (МАЕ).
Сред акцентите в него е това, че глобалното търсене на природен газ се увеличава с по-висок темп през 2024 г., отколкото през предходните две години, които бяха силно засегнати от сътресенията на световната енергийна криза. В същото време новите доставки на газ, които излизат на пазара през 2024 г., остават ограничени поради сравнително бавния растеж на производството на LNG, докато геополитическото напрежение продължава да подхранва нестабилността на цените, според нов преглед на IEA за глобалните газови пазари и сигурност.
Глобалното търсене на газ се очаква да нарасне с повече от 2,5% през 2024 г., като подобен растеж се очаква през 2025 г., прогнозира последното издание на годишния преглед на глобалната газова сигурност на МАЕ. Бързоразвиващите се пазари в Азия представляват голяма част от увеличението, докато възстановяването на промишленото търсене на газ в Европа също допринася, въпреки че остава доста под нивата си отпреди кризата. Новият преглед на сигурността включва и последния тримесечен анализ на газовия пазар на МАЕ.
Докладът констатира, че пазарите остават чувствителни към неочаквани развития от страна на търсенето и предлагането. Ролята на LNG в световната търговия с газ нарасна от началото на глобалната енергийна криза и е вероятно да играе решаваща роля за поддържане на баланса между предлагането и търсенето в световен мащаб. Ограниченията през Панамския канал и Червено море продължават да оказват влияние върху корабоплаването, но досега не са довели до спад в доставките на LNG. Те обаче подчертават потенциалните уязвимости на търговията с LNG в един все по-взаимосвързан глобален газов пазар. Ситуацията може да се промени през 2025 г., когато ръстът на доставките на втечнен природен газ се очаква да се ускори до близо 6%, тъй като няколко големи проекта за втечнен природен газ стартират, главно през втората половина на годината. Северна Америка ще представлява по-голямата част от новия капацитет, докато нови обеми от Африка и Азия също ще допринесат.
Специално внимание се обръща на формулираната от МАЕ „ключова несигурност преди зимата на Северното полукълбо 2024-25 г.“. Това е транзитът на руски газ през Украйна, като съществуващите договори изтичат в края на 2024 г., което може да означава край на всички доставки на газ до Европа по тръбопроводи от Русия през Украйна. На свой ред това ще изисква по-висок внос на LNG в Европа през 2025 г. и следователно ще доведе до по-строг световен газов баланс, отколкото ако транзитът през Украйна продължи. За да се отговори на някои от тези предизвикателства, МАЕ препоръчва механизмите за гъвкавост по веригите за стойност на газа и LNG да могат да бъдат подобрени чрез подобряване на ликвидността на световния пазар на LNG, интегриране на украинската система за съхранение на газ в световния пазар на газ и разглеждане на потенциални рамки за доброволни газови резервни механизми.
В същото време увеличеният европейски внос на втечнен природен газ – произхождащ предимно от спот пазара – вероятно ще действа като ограничение на потенциалния ръст в Азия. Изправена пред перспективата за допълнителни загуби в доставките на газ по тръбопроводи от Русия и прогресивно възстановяване на общото търсене на природен газ, Европа е готова да прибегне до LNG, за да балансира своя пазар. Очаква се вносът на втечнен природен газ да нарасне с 11% (или 15 милиарда кубически метра) на годишна база при предположението, че потоците от руски тръбопроводи към Европейския съюз ще спрат с края на споразумението за украински транзит. Като се има предвид това, сценарий с продължаване на руските потоци би облекчил постепенното търсене на LNG в Европа, смекчавайки динамиката на световния пазар на LNG за 2025 г.
Докладът отбелязва, че доставките на газ от Норвегия по тръбопроводи за останалата част от Европа са се увеличили с близо 10% (или 9 милиарда кубически метра) на годишна база в сравнение с Q1-Q3 на 2023 г., отразявайки по-ниско ниво на поддръжка. Вътрешното производство извън Норвегия е спаднало с около 7% (или 4 bcm) на годишна база през първите осем месеца на 2024 г. Този спад се дължи основно на Нидерландия и Обединеното кралство на фона на затварянето на находището Гронинген и продължаващото намаляване на добива от стареещи газови находища в Северно море. В същото време доставките на газ по тръбопроводи от Русия се увеличават с над 5% (или 1,5 милиарда кубически метра) на годишна база през Q1-Q3 на 2024 г., въпреки че остават със 70% под нивата си от 2021 г. Доставките за Европейския съюз са се увеличили с повече от 10% (или над 2 млрд. м3). Износът за Турция е намалял с 3% на годишна база през първите осем месеца на 2024 г. Делът на руския газ по тръбопроводи в търсенето на газ в Европа е малко над 10% през Q1-Q3 на 2024 г. Доставките на газ по тръбопроводи от Северна Африка са намалели с 9% на годишна база, докато Потоците на азербайджан през TAP останаха близо до нивата от миналата година през Q1-Q3 на 2024 г.