Текстът е от фейсбук профила на доц. Станчев…
Икономиката не присъства в предизборното съревнование между кандидати и партии.
Това е стар феномен, последните предизборни програми и обсъждания със задълбочено внимание към икономически предизвикателства са от средата на 2005 година. Последните нововъведения в стопанската (или по-скоро бюджетната) политика са от 2011 г.
Резултат от предизборния дебат на 2005 г. бе, първо, отхвърлянето на идеите на БСП за разпускане на финансовата дисциплина (копирани от тогава от унгарските социалисти и вече провалили се в самата Унгария), и, въвеждането на равен, лесен за плащане и относително нисък, равен данък върху корпоративните (2007 г.) и личните доходи (2008 г.).
Третото положително развитие след изборите на онази година бе въвеждането на добре работеща защита на правата на кредиторите, при ефективна защита на длъжниците, с приемането на работещ и справедлив ГПК и приватизация на принудителното изпълнение по събиране на плащания.
През 2011 г., като поука от опита на рецесията (“кризата”) от 2008-2009 г., бяха осъзнати несъвършенствата на стандартите на ЕС за фискално здраве. Затова България въведе по-строги правила за стабилност на публичните финанси: 2% от БВП бюджетен дефицит и 40% от БВП външен държавен дълг.
В резултат на тези промени:
- България излезе на първо място в света по достъп до външни спестявания (т.нар. преки чуждестранни инвестиции); през 2006-2008 г. 90 стотинки от всеки нов лев доход на хората в България идва от ПЧИ; заработилите тогава предприятия – приватизирани или с инвестиции “на зелена поляна” – през 2024 г. са с принос между 30 и 35 стотинки от всеки лев доход.
- От 2000 г. досега личното богатство на българските граждани се е увеличило 12 пъти.
- Преди 15-тина години страната попадна в групата на 50-те най-свободни в икономическо отношение страни в света.
- Преди две години – този факт бе осъзнат по-рано тази година – България се класира за членство в клуба на “страните с високи доходи”.
- До 2020 г. публичните финанси на България са едни от най-здравите в ЕС и позволяват безболезнено покриване на разходите, предизвикани от големи грабителски начинания, каквито са случая КТБ (огромни бюджетни загуби през 2014 г.) и проектът АЕЦ – с разход по загубено арбитражно дело с Атомстройекспорт).
След 2021 г. всички тези постижения са под заплаха или вече е сигурно, че ще бъдат загубени.
